Vania Georgieva

Lords of the dance

2010-06-09T12:26:00.000-07:00

Sofia, Bulgaria, 09.06.2010

Shooting - mission impossible!

Helios 58/2

2010-06-04T07:12:00.001-07:00

BG Едно включване само за да споделя любовта си към новата ми играчка и разбира се един кадър, уикенда тепърва започва... :)))

EN Just a inclusion for sharing my love to my new toy and of course one image, the weekend starts now...:)))

ES Solo para compartir mi amor hacia mi juguete nuevo y claro con un imagen, pero el fin de semana empieza....:)))

Cooking & shooting!

2010-05-26T05:13:00.000-07:00

BG: Само, защото ме е срам, че не съм пускала нищо тук напоследък ще отбележа:

В последните седмици правя опити да бъда добра домакиня, учаща, съпруга и работеща майка, което вярвайте ми хич не е лесно, особено когато искам да отделям време и за моите си неща. Та май открих правилната комбинация:

Като сготвя нещо на моите диванета, докато изстива го снимам и отново съм в играта, хем те доволни, хем аз!

EN: Just because I’m ashamed that didn’t post anything here I’ll mark:

Lately I’m trying to be a good housewife, student, wife and working mother, wich is not so easy, believe me, especially when I want to have my own time for my own things. So I found the right combination:

When I cook for my savages, as long as the food become cool, I’m making my photographs… and I’m back in the game. My family is satisfied and me too.

ES: Solo porque tengo vergüenza, que no he publicado nada aqui, voy a marcar:

Últimamente hago intentos para ser buena ama de casa, mujer, estudiante y madre que trabaja, que no es tan fácil, fíenme, especialmente cuando quero tener tiempo para mis cosas. Y creo que descubrí la combinación correcta:

Cuando cocino algo para mis salvajes, hasta que resfría, yo le hago fotografías y de nuevo estoy en el juego!

Посетете и кулинарният ми блог!

Visit my culinary blog!

¡Visiten mi pagina culinaria!

Retouching.

2010-03-09T04:19:00.000-08:00

Because of the march snow outside I made a photo of one girl and had a little time for post-processing /not too much I hope :)/. Here I'm posting the original and the product of my work with CS4, so please tell me what's your opinion /especially for the skin/...

Spring, Easter and beautiful tulips!

2010-02-26T05:08:00.000-08:00

Yes, my favourite time of the year is coming soon and that fact inspired me for a litle... things to shoot. I saw beautiful tulips on the market and digged up the old boxes in my wardrobe. I made all pics only with sun light and all of them were accepted by the agencies. And a few examples :) :) :)

...and trying to keep the power of fresh tulips I made a little more.....

Magic of the drops!

2010-02-22T00:48:00.000-08:00

So...last weekend I made somthing new for myself, I was shoothing water with a flash trying to freez it. Reading and watching "how to...." with a lot of patience and many attempts I finally got a few acceptable images in my memory card. So that's it!

...and I promise to myself to try again and again with different technics and backgrounds because I realy had fun!

My top tips for being inspired every day for photography...

2010-02-03T04:57:00.000-08:00

...
1. Seeing the result of my works is still №1. When I see any of my photographs published or used anywhere, that is a great motive to shoot again and again.
2. My camera is always prepared for shooting because never know when or where the moment will come.
3. I always bring my notebook with me & when the idea come I just write her even if the realization is not posible at that moment. Sometimes I make the photo hours or days after the writing of the idea, sometimes I even don't make it, but most often when the inspiration is gone I open the notebook & there it is...an idea...& a photo.
4. Buying a new equipment. That's it. One of my favours. New lens or flash or even just filter can make me go out at the moment just for try them. Different stuff - different style - different photographs. What can be better from buying a new equipment.
5. Adventure. Being a traveller is great. New places, new people, new architectures, everything is new for the eye of the photographer. Going out early in the morning until the night comes or even later is a day of fantastic work. So the camera and the tripod are my best friends in my journeys.
6. When the things are critical, the wheather is bad, or just don't whant to get up from the bed, there is a little thing that I do. I just open a book for shooting different styles or some of the many albums with nature, portrait or other photography.
....
There are many other tips, but that's what I do most often. And sometimes the most beautiful pictures are happening this way.

News!

2010-02-02T03:31:00.000-08:00

Last Friday I uploaded few new images for the news & now I'm happy to say that one of them made me realy inspired. Just for 3 days online, is Level 3 at Dreamstime.com and made for me good money. So..I'll keep shooting...with pleasure!

Something new!

2010-01-27T02:22:00.000-08:00

Something new in January! The weather is so freezing me, myself & my camera but there are still a few shots in this month.

New Stock images from me...

2009-11-20T05:53:00.000-08:00

...and most of them with Christmas and New Year moods of course...

...and a little gamble...

Три дни в Истанбул

2009-10-30T06:25:00.000-07:00

Няма защо да ви лъжа. Три дни за град като Истанбул са напълно недостатъчни. За това този пътепис ще бъде комбинация от два мои престоя там.
Като за начало ще кажа, че по-добрия вариант е пътуване с кола, въпреки прочутия трафик на града. Просто ей така – заради личния комфорт. Иначе пътят София – Истанбул /около 590 км/ е в добро състояние, кара се нормално, а след границата си е направо перфектен /три ленти + аварийна/ с достатъчно много и големи отбивки за почивка. В самия Истанбул – да, движение има и то какво. Тук задръстванията надминават всички мои представи за трафик, а град като София е бледа картинка в сравнение с движението тук. Въпреки знаци и светофари, тук се внимава и най-масово употребявано, сигнално средство е клаксона. Такситата са възможно най опасното превозно средство, карат като бесни, затова се пазете и от тях. Иначе транспорта е РЕДОВЕН, движи се по разписание, метрото е надземно, освен стария трамвай има още една линия, автобуси и фериботи. Към настоящия момент жетона /вместо билет/ за всички тези возила е 1,50 турски лири. Така. До тук за транспорта.

Малко факти:
• Градът е разположен на два континента – Европа и Азия, разделян от Босфора /това всеки го знае/.
• Дължината на Истанбул е 150, 160 и нагоре километра /поради бързото му разрастване не може да се установи точно колко/, а ширината 20-25-30 км. Това автоматично го прави най-големия град в Турция.
• Постоянното население е около 15 000 000, вероятно е доста повече, но и тук има огромен проблем с преброяването.
• Годишният бюджет на град Истанбул дами и господа, е ….. 15 000 000 000 евро …./и не, не съм объркала нулите/.
• Това е градът определящ генерално икономиката на Турция.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
1. Синята джамия
Това е първото нещо за което се сещам, когато се спомене Истанбул. Наричана още джамията на Султан Ахмед, е първата джамия с 6 минарета, дори ако не се лъжа е единствената такава в града. Отворена за молитви и посетители, както и за посетителки /в останалите джамии, поне тези покрай които съм минавала е недопустимо присъствието на жени/. Интериора е интересен, изрисувани са стените и таваните на куполите в топли цветове и мотиви. Подовете са застлани с килими. Наименованието на джамията идва от цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Посещението не се заплаща, единственото нещо което трябва да направите е да се събуете, да приберете обувките си в найлонов плик и да влезете. Само ще вметна, че за собствена сигурност, тук човек трябва да наблюдава чантата и портфейла си. Поради огромната посещаемост от всякакъв вид поклонници и туристи, местните джебчии също са тук.
Намира се в непосредствена близост до Хиподрума.

Тъй че:
2. Хиподрума
Ако така и така сте тук, то няма как да пропуснете трите колони от различен стил и епоха. Някогашният хиподрум бил мястото където народа се събирал да наблюдава конни надбягвания. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ІІ. Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул и в интерес на истината е отлично съхранен. Водата от фонтана е питейна, но не се препоръчва на туристите да я консумират, тъй като си има някакъв специфичен вкус и не би могло да се предвиди реакцията на всеки организъм.

3. Света София
По пътя към двореца Топкапъ, няма как да бъде подмината и Света София, и да и тази забележителност е до Синята джамия.

Една от големите църкви в световен мащаб, построена върху останките на стара църква през 532 г. В последствие при завладяване на града от турците огромната църква бива преобразена. Построяват се 4 минарета и биват заличени всички иконописи. През 1934 г. Кемал Ататюрк, наричан още Бащата на турците, въвежда изключителни промени в законите и обичаите на турците и именно тогава Света София е обявена за музей. Разкрити са някои от християнските елементи, но са запазени и такива от исляма. Вероятно заради директния сблъсък на двете религии и огромния мащаб на сградата, това е един от символите на Истанбул. За фотографите ще кажа само, че тук има адси много туристи, които непрекъснато влизат в кадър. За сметка на това обаче, след 22.30 - 23.00 часа е идеално, тъй като почти няма жива душа на площада.

4. Дворецът Топкапъ
В непосредствена близост до Света София се намира дворецът Топкапъ – забележете основният дворец. За да усети човек атмосферата и да успее да разгледа абсолютно всички паркове, градини и богатства, а и хареми разбира се, трябва да отдели между половин и един ден. Това също е една от големите туристически забележителности на града.
5. Цистерните или водохранилището на Истанбул
Фаворит №1 за мен са именно цистерните. Отново в непосредствена близост със Света София, под земята, на площ от около 10 000 кв. м., с 336 колони, всяка от която с височина от около 8 метра, от 532 г. насам се простира това водохранилище. Построено е с цел да има наличие на достатъчно питейна вода по време на войни.

Водоснабдяването в течение на няколко столетия се осъществявало от източниците на Белградските гори. Акустиката и осветлението тук са невероятни, дори често се организират концерти. Тук е заснета и една от сцените в серия на прочутия Джеймс Бонд. Има приятно кафене, а входа е 10 турски лири.

И да не забравя пожелайте си нещо, хвърляйки монета в кладенеца на желанията. Според легендата няма неизпълнено такова.

Следва продължение…..

New stock images !!!

2009-10-16T06:34:00.000-07:00

Отдавна не бях пускала нищо /не, че не съм снимала/, но пусти мързел и време .... :)

New images from my stock !!!

2009-08-07T01:44:00.000-07:00

So...because it's summer time I'm too lazy and the pics are less...

:0)

On the SPA again!

2009-07-15T01:50:00.000-07:00

И така нали е време за релакс.....

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част V

2009-06-19T03:05:00.000-07:00

Ден пети…

Албания майкаааа.....

….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.

Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.

Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.

Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.

Ретуш.

2009-06-15T05:06:00.000-07:00

И така иска ми се да пусна един портрет на моята дъщеричка. Пускам го защото правих някакви опити за ретуш според съветите от книгата на Banhup Teh и като за първи опит резултата ми хареса. Все пак най-важното е и естествения вид. Интересно ми е обаче и мнението на други хора.

ПРЕДИ

СЛЕД

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІV

2009-06-12T02:17:00.000-07:00

Ден четвърти…

...естествено започна рано, тъй като беше последният ни ден тук и решихме да се насладим на Будва като за последно. Закуска, кафе разходка по главната до стария град. Изключително впечатлена останах от чистотата на града в ранния час, тъй като в карнавалните вечери се пръскаха конфети и гирлянди навсякъде. Е казвам ви точица нямаше на другият ден. Но както и да е, тук явно нямат проблеми с чистотата. Слънцето грее, пухкави облаци по синьото небе, температура около 25-26 градуса, перфектно. Отправяме се към любимата ни стара Будва за разходка. Сега на спокойствие /тъй като не бързахме за никъде/ решихме да се помотаем по старите улички и да изпием по бира край крепостната стена с изглед към морето.

Посещение на местния музей от където се разкрива невероятна панорама и е просто задължително да се посети, поредна обиколка по крепостната стена и часовете отлитат незабелязано.

Пица, соленки и студена бира. Какво му трябва на човека? Температурата постепенно се повишава и се отправяме към плажа за последно…. Не си спомням как и защо, но този ден отлетя изключително бързо. И не си спомням по кое време и защо решихме обратният път да не бъде същият, а да минем през Албания, да пренощуваме в Охрид и чак тогава БГ. Така щяхме да спестим безкрайното пътуване по завоите и да разделим пътя в два поредни дни….Естествено звъняхме на познати за да проверим все пак как е положението с Албания и поне двама души ни увериха, че пътищата са прави рани, няма проблеми с хората и всичко е ОК. Поуспокоени хапнахме от станалите ми любими меса, обилно полети с бяло вино и заехме хоризонтално положение….

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІІ

2009-06-09T07:30:00.000-07:00

Ден трети

Отново ранно събуждане, кафе, закуска, колата и On the road again. Дестинация – Дубровник, Хърватска. Известно пътуване, минавайки през Тиват /който всъщност не е нищо особено въпреки, че е столица/ и сме в Котор.

Тук има една интересна подробност – хваща се ферибот за да се пресече залива и по този начин се спестяват стотина и нещо километра обиколка. Цената е само 4 Евро на човек. Опашка за ферито няма защото трафика е голям и през 10 минутки тръгва и идва нов. Тук за жалост не се задържахме, тъй като бързахме към перлата /иначе било красиво/. Отново път виещ се нагоре-надолу. Отново КПП. Отново безпроблемно преминаване. И постепенно пред очите ни изниква бездната на морската шир. Пътят върви по ръба на пропаст, а от другата страна се издигат високи скали. Слънчев ден, по небето има пухкави облаци и морската вода придобива зеленикав цвят. Ето го Дубровник. След известно лутане се отправяме към стария град. Красив. Много красив и доста по-голям като размери от Будва.

Стари сгради, стръмни улички на стъпала, отново сувенирни магазини и отново десетки ресторантчета, сгушени по тесните улички и примамващи с невероятен аромат туристите.

Всичко това е обградено от висока крепостна стена, НО лично на мен не ми направи кой знае какво впечатление тъй като количеството туристи и пътешественици изсипвани тук е огромно.

Вероятно просто трябва да се посети в не туристически сезон в по-ранен или по-късен час. С две думи великолепна архитектура, изключителна история, вкусна храна и тълпи от всякакви по народност туристи. Цените тук естествено са доста по-високи заради човекопотока, но си заслужава. След известна разходка, пица и напитка, решаваме, че по-добрия вариант /особено с малки деца/ е да се върнем за лек следобеден плаж в Будва. Ще се върнем тук друг път. Сувенири и кръгом. Хърватска бира /умопомрачителна/. КПП. Ферибот. Бански. Плаж. По това време на годината водата е ледена. На някои това обаче изобщо не им пречи. Игри на плажа,който е доста каменист, къпане, бира.

Душ. И отново на разходка. Карнавала продължава, но тази вечер е детската му част. Различни деца, от различни нации дефилират в карнавални костюми на елфи, дядо Коледа, пеперуди …. Музиката кънти и хората се разхождат, захвърлили всякакви мрачни мисли. Време за вечеря…и нощта се спуска …

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІ

2009-06-09T04:51:00.000-07:00

Ден втори

Противно на очакваното цялата банда отвори очи около 7,30-8 и започнахме да кроим планове. Навън – облачно и тук таме някой слънчев лъч си прокарва път за ни разсъни още повече. Денят започва. Всички магазинчета, кафенета и т.н. работят, въпреки ранния час. Много типично се оказа в последствие наличието на пекарни с всякакви видове вкусотийки за закуска – банички, кифли, кроасани пълнени с какво ли не и то за отрицателни средства. Кафе. Тук кафето е КАФЕ. Приятен, плътен и ароматен вкус. Изненадващо евтино. Това за мен бе мини рай, тъй като съм от типа there’s no life before coffee. Разходка. Минаваме по крайбрежната уличка, която ни отвежда право в стара Будва – приказно кътче с тесни каменни улички, забележителна архитектура и прекрасни малки магазинчета, ресторантчета и кафенета и всичко това е оградено от дебела крепостна стена.

Точно тук е и пристанището на Будва – изпълнено с яхти, наредени като аптекарски шишета от малка към по-голяма /сещайте се и ценово/.

Оказва се, че точно сега е изложението вероятно на гъзарите, тъй като пред очите ни изникват всякакви видове яхти за продан, оборудване за тях и два Austin Martin-а, който само с извънземния си външен вид събираха тълпа от желаещи за снимка. Но както и да е. Нас ни влече сърцето на стара Будва.

Тук има какво да се разгледа, дори човек може да изкара цял ден лутайки се от магазинчетата за сувенири през ресторантите до църквата, музея и да завърши деня с разходка по крепостната стена в допир с морето по залез.

Естествено ние като японски туристи бързахме за да можем да отделим от времето си и на други забележителности и не се застояхме дълго. Тук задължително, ама абсолютно задължително е човек да опита пицата и домашно приготвените соленки със сусам. Несравними са. Връщаме се за следобедна почивка на децата, тъй като така или иначе времето не е подходящо за плаж и ранния след обяд отново правим разходка по крайбрежната и…. о изненада - ежегодния будвенски карнавал бил точно по това време.

От различни страни по света се събират групи, маскирани всяка в типичните за себе си костюми и минават в шествие през града на фона на музика. До стария град е издигната сцена и там всяка група дефилира и изнася кратко представление. Точно тук ще отбележа, че имаше и българи- група от с. Богданов дол, Пернишко – в народни носий и с кукерски маски.

Изключителна атракция особено за децата, които масово също бяха маскирани. Купон, детски викове и смях, приятни и спокойни хора, излезли на вечерна разходка….и така часове.

Вечерта се спуска и ни подгонва глад. Поради умората от изтеклия ден решаваме да вечеряме в сегашната ни къща, която си има кухненски бокс, маса с 4 стола и тераска с изглед към планината. Пиша това за да ви кажа какво направихме тази вечер, а после и всички останали. На ъгъла на пряката на която се намираше хотелчето бяхме забелязали месарски магазин, къдено на място изпичат на дървени въглища избраното от витрината месо и местни деликатеси. За около 5 Евро купуваме куп месо. За още толкова бутилка местна сливовица и бутилка бяло вино. Може би за още 5 Евро – сок, хляб и някакви салати и се отправяме в стаята. Сервирам на терасата и се заформя идилия. По – вкусно месо от това не съм яла през живота си. Пилешки хапки в бекон, плескавици, сръбски кебапчета и всичко това от истинско /а не соево/ месо. Виното, въпреки че беше ако не се лъжа 1,60 Е за литър – ароматно и леко. Хлябът – топъл и мек с хрупкава коричка. Зеленчуците – с вкус. За сока няма да описвам защото ако започна ще започна да преглъщам. Вечерята е последвана от разговори до късно и отново сън…чакаше ни утрешния ден, предвиден за Дубровник – перлата на Адриатика…

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част І

2009-06-09T03:01:00.000-07:00

Ден първи.

Естествено типично за мен, половинката и за жалост на децата - ставаме към 3 през нощта и в 4,00 под звуците на On the road again се отправяме към КПП-то на западната ни съседка. По пътя - зверски дъжд, та даже се чудехме защо за Бога взехме бански. Посоката е Черна гора – Хърватска. Безпроблемно преминаване през митнически контрол и хоп Сърбия. Вече се развиделява, вали, но ясно се открояват обработените кътчета земя навсякъде, та дори и на най-недостъпните места. Приказна, пролетна зеленина и тесни, но абсолютно перфектни пътища, който се вият на всички посоки изпълват погледа. Редуват се планини и поляни. Вали – спира, вали и пак спира и така до р. Лим. Там изгрява слънце и ясно откроява пълноводната и мътна река. Пътя се вие успоредно с реката минавайки през мостове и тесни тунели. Безброй паметници стоят на стража, сякаш за да напомнят зловещо на шофьорите за многобройните жертви на пътя тук. Внимателно шофиране, почти невъзможно изпреварване и един дълъг ден. Уморени, прегладнели, но все пак ентусиазирани в късния след обяд минаваме КПП Сърбия – Черна гора. На върха на планината и почти в средата на нищото. Отново безпроблемно. След още километри от пътища заобиколени с планински върхове, криещи се в облаци, се разкрива морската шир. По залез. Красота и приказка зад дълбока бездна. Спирка №1 е съвсем близо, на една ръка разстояние. БУДВА. Първоначално – нищо особено. Курортно градче с хотелите, туристите, рибните ресторанти и детски забавления. Какво пък. Търсим хотел, а после …..вечеря. Интересно е да се знае, че в това градче семейство с две деца, по това време на година може да намери студио /както направихме ние/ - добре обзаведено, чисто, оборудвано за скромната сума от 20 Евро на вечер. Е да – не е лукс хотел със закуска и бла, бла, но пък е изключително прилично и в центъра на градчето. След скромните 800 километра изминати през деня харесваме първото място и решаваме да се разходим и да похапнем, после сън, пък утре ще му мислим…

Пазете природата!

2009-05-14T05:40:00.000-07:00

И така след последната ми ваканция по разни не чак толкова туристически държави, с изненада установих, че по отношение на околна среда единствено Албания е на ниво България /представете си за какво иде реч/, докато всички останали, и то не чак толкова развити страни като Сърбия, Македония, Черна гора и Хърватска, които безспорно имат природа, но все пак са били като нас под чехъла на един страховит режим, последван от болезнен преход. Та тъй някак странно ми се стори/не, че би трябвало /, минавайки граница да видиш едни чисти ливади, гори, селца и градове. Помислих в тази насока и реших да пробвам в стока /римата е случайна/ :) Но въпреки всичко ПАЗЕТЕ ПРИРОДАТА НИ!!! Не е нужно децата ни да играят сред боклуци и отпадъци, не е необходимо на където се обърнем да виждаме найлонови пликчета, обелки от какво ли не, фасове, кофички от кисело мляко и "остатъци" на домашни любимци. Нека всеки един от нас почиства своето /и на кучето си/ за да се радваме всички на една по-чиста и по-красива България.

ABSTRACT SMOKE

2009-04-30T04:36:00.000-07:00

So... few images made from me, perfect for background....and made in colors. It was realy fun to shoot them.

Пролет е !!!

2009-04-21T00:59:00.000-07:00

Няколкото снимки, които ще постна са в духа на пролетното настроение и изминалите почивни дни, които прекарах на село, сред природата. Съвсем естествено ми попадна и точното стихотворение за да покрие с думи изображението и спомена :)

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Уикенд на яз.Искър или...

2009-04-13T05:15:00.000-07:00

И така... съвсем близичко до София, място за отмора, сърф, риболов, езда, пикник, хвърчила и какво ли още не. Лятото дори става за плаж. В непосредствена близост до голямото село, разположен на площ от 1046 км2 между Панчерево, Пасарел и Ихтиман разлива води азовир Искър. Прекрасно местенце за всеки, който иска да избяга от бързината и шума на големия град. Няма да лъжа, че тук е прекрасно, чисто и спокойно. Не. Но би могло. Сред останките от прекрасната природа лесно могат да бъдат открити пластмасови бутилки, фасове, детски памперси, найлончета, чували пълни с всичко по-рано изброено и какво ли още не. Жалко, а е било едно прекрасно местенце и все още би могло да бъде. Достатъчно е всеки след своя пикник, риболов или уикенд да събере "следите" си и да ги отнесе до най-близката кофа. Иначе тук място има за всеки.

Ето как видях /с розови очила/ яз. Искър в началото на пролетта, в добрата му светлина:

спокоен

и весел

обвит в нежни дантели

СИМВОЛИ

2009-03-24T08:16:00.001-07:00

Тъй като продължавам да изследвам Digital Stock Photography пускам още малко полезна информация от книгата и едно примерче:

Като икони по време на цялата история на изкуството, визуалните символи са употребявани за да събудят сигурни емоции и асоциации. Съставете ваш собствен списък. Виждате ли други асоциации с тези символи, използвани във фотографии или други символи, които биха изразили ясно дадена концепция.

Топка /за бейзбол, футболна, ръгби/ - състезание;
Топка /детска или гумена/ - детство, невинност;
Спортове /футбол, крос, бокс/ - стигане до граница, бизнес състезание, борба;
Отбори – сътрудничество;
Ръкостискане – сътрудничество, партньорство, доверие, чест;
Ръце в юмрук – сила, гняв, заплаха;
Държащи се ръце – сигурност, нежност, приятелство, вяра;
Куче - лоялност, сила, вяра;
Кон – издръжливост, сила;
Бик – сила, мистерия, мощ, Wall Street;
Колони – сила, сигурност, мощ, история, традиция;
Каменна стена – дълготрайност, стабилност, сигурност;
Огради – стабилност, ред, традиционни стойности, добри съседи;
Семейство – традиционни ценности, топлина, корени;
Дипломиране – гордост, постижение;
Мече – детство, невинност, комфорт, спомени, традиция, фантазия;
Ябълков пай- мама, Америка, традиционни ценности, цялостност;
Ябълка – здраве;
Хляб, жито – здраве, основа на живот;
Патриотични символи / знаме, орел, статуя на свободата/ - Америка, демокрация;
Път – приключение, мистерия, непознатото;
Колело – простота, безкрай, движение;
Облаци – небеса;

Емоционално наситен цвят!!!

2009-03-18T02:29:00.000-07:00

И така нали по-рано споменах за книгата Digital Stock Photography, отново ще споделя нещичко от нея:
Забележете някои от преобладаващите асоциации и настроения свързани с цветовете, и двете - позитивни и негативни, могат да бъдат успешно употребени в дизайна на вашия сток. Запомнете, че цветните асоциации изброени в списъка могат да варират и в други култури да не кореспондират по обичайния начин. Открийте къде най-вече ще намери място вашата работа и приложете коректно цвета за най-добър резултат. Например: червеното означава пари или добър късмет в някои азиатски общества /булките носят червено/, но в нашата култура може да означава грях, страст или дори изневяра както и сила. Подобна ситуация: бялото е цветът на смъртта в някои азиатски култури, но тук булките носят бяло.

Ето какво символизират цветовете:

ЧРВЕНО: Доминиращ цвят, на който окото се спира първо. Пресъздава: любов, страст, жега, смелост, стоп; Негативи: война, ярост, кръв, опасност;
ЖЪЛТО: Цвят даващ живот, слънцето. Пресъздава: радост, оптимизъм, щастие, просперитет, злато, богатства, сила, блясък; Негативи: страх, предупреждение, болест, карантина, неприязън;
СИНЬО: Цветът на спокойствието, космосът, безкрая. Пресъздава: спокойствие, вяра, почтеност, сигурност, бягство, космос, вселена, междузвездно пространство, синя вода; Негативи: тъга, меланхолия, депресия, хладнокръвие, студ;
ЗЕЛЕНО: Цветът на природа и живота. Пресъздава: здраве, растеж, плодородие, пролет, прераждане, обновяване, изобилие, пари, младост, неопитност; Негативи: ревност, завист, отрова, отвращение, болест;
ЧЕРНО: Цветът на мистерията и силата. Пресъздава: изтънченост, шик, елегантност, класицизъм, сила, авторитет, мистерия, съмнение; Негативи: смърт, скръб, страх, зло;
БЯЛО: Цветът на мира. Пресъздава: непорочност, чистота, невинност, светлина, вяра; Негативи: малодушие, отстъпване;

И така след като знаете за предназначението на цветовете и имате готова композиция в главата си, подсилете проекта с подходящия цвят! Естествено експериментирайте и открийте най-добрата комбинация!

Stock again !!!

2009-03-18T01:39:00.000-07:00

И така отново успях да направя няколко кадъра за сток агенциите... Този път темата е хранителна, и то предимно Великден, тъй като, ако не сега, то кога.... Ето и резултата....

Digital Stock Photography

2009-03-12T06:04:00.000-07:00

Наскоро ми попадна една книжка "Digital Stock Photography", където открих практични хитринки за стиловете в стока:

Опитайте се да правите снимки, които са:

Опростени, изчистени в дизайна;
Имат ясни послания и силно въздействие;
Имат интересни зрителни ъгли, необичайни гледни точки;
Разнообразни на цветове, които подхождат на настроението на сцената;
Правдоподобни в жестовете, изпълнени с взаимодействие и емоция;
Автентични в езика на тялото;
Изчистени от маркови имена;
Вертикални и хоризонтални;
Замислени с пространство за писане;
Оформени с договори - с модели и за собственост;

Избягвайте да правите снимки, които са:

Разхвърляни, объркващи, отрупани;
Твърде детайлни, натоварени с информация;
Предвидими, стандартни перспективи;
С цвят употребен по всякакъв стандартен начин, така , че не подсилва посланието;
Скалъпени, неестествени, вдървени или превзети;
Изпълнени с лого, търговси марки и т.н.;
Изключително и само хоризонтални кадри;
Замислени без място за надписи;
Неоформени с договори - с модели и за собственост;

Summer stock!

2009-03-06T03:50:00.001-08:00

С увеличаването на деня и по-честото наличие на слънчеви лъчи в главата ми нахлуха мисли за така дълго очакваното лято. Една от идеите намери релизация във няколко снимчици. Хе-хе идва лятото, а с него и много положителни емоции, плажове и мноооожество слънчеви фотосесии...

Español en imágenes

2009-03-05T03:52:00.000-08:00

И така тъй като от известно време се занимавам с изучаване на испански език, съвсем скоро открих нещо което би могло да бъде полезно на начинаещите. Качих един PDF, удобен за изучаването на около 850 основни думи в испанския език, обогатен с картинки, за по-лесно запаметяване. Това книжле е подходящо и за малчуганите и за онези, които ще пътуват за испано-говорящи държави и се нуждаят от леки познания за околния свят, набързо запаметени в картинки!

http://dox.bg/files/dw?a=afe99c461e

Stock !!!

2009-02-27T05:33:00.000-08:00

Напоследък ме тресе здравословната вълна и почти всичко което съм заснела за микро-сток агенциите в последните дни е продиктувано от тази ми последна мода. :о) И така ето няколко снимчици направени през последните дни на тема здраве - диета и спа.

Хранителни истории:

...напитка....

... и почивкааааааааа......

Сега ми остава да спра цигарите и ще има снимки от сорта No smoking!!! :о)

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

2009-02-27T04:35:00.000-08:00

ДЕН ПОСЛЕДЕН…- понеделник - и ТАКА четвъртият ден /последен/ започна много, много рано, около 6 сутринта, поради лошият ми навик да ставам рано в делнични дни и поради факта, че бях забравила да изключа будилника. Както и да е, днес си заминавахме и трябваше и без друго пълноценно да запълним всяка една минутка. Набързо се оправихме и тръгнахме да търсим кафене. И познайте в понеделник, работен ден, милото кафене с ротативки и уникално кафе за 1 EUR вече работеше и усмихнатия продавач разливаше от вълшебната течност на всеки спрял преди работа за глътка. Тук на по кафе, групата се събра /сравнително бързичко/ , защото това беше денят дружно определен от всички като „ден-свободно време”. Така всеки щеше да прави каквото си пожелае – забележителности, шопинг, кафенета и разните там други възможности, които града предлага. Съвсем нормално имахме обаче малко време, тъй като трябваше да освободим стаите в 12.00 и съвсем нормално тръгнахме да се възползваме /най-накрая/ от въпросните ГОЛЕМИ НАМАЛЕНИЯ. Като казвам големи, те са наистина големи. Зимните колекции на ZARA, BENETTON и други /да не ги изброявам/ бяха изложени на отделни щандове с етикетчета с минимални стойности. Каквото си поискате на каквато цена искате. Предполагам е излишно да споменавам, че женската половина от групата почти бе обезумяла и се сдобихме с неща от които имахме и от които нямахме нужда. Мъжете също останаха доволни /бих казала/. След облеклата се отправихме към супермаркета на Corte Inglés за да отнесем в бутилка сангрия от испанския дух и в БГ. Естествено, влезе ли човек в такъв магазин не може да излезе само с сангрията, а с още куп деликатеси и сладости за кулинарната душа. В последният половин час се върнахме отново на La Rambla за да вдъхнем последни глътки от живота на Барселона. Не знам дали от бързане преди или от нежелание за тръгване сега, но едва сега видяхме че на тази улица освен многото магове и магазини, на средната пешеходна алея има едни павилиончета. Те са страхотни, защото за продажба се продава не друго, а всякакви видове папагали, канарчета и други птици – любимци на каталунците. Носеше се и аромат на цветя от многобройните цветари, също разположили се тук. И така под песента на птици и аромата на цветя в паметта ми остана многолюдната La Rambla – основна туристическа артерия. С огромно нежелание тръгнахме към хостела за да върнем ключът от тридневната ни къщурка. Събрахме багажа, който незнайно как се беше увеличил и натежал до безумие и се отправихме към станцията на метрото. Скромният обяд, залят с няколко cervecas не успя да притъпи мъката от факта, че напускаме един толкова красив, подреден и приветстващ град само за да се завърнем в сивата действителност. Едвам, едвам, изтъркаляхме куфарите и се отправихме към летището за да дочакаме самолета, който щеше да ни върне обратно в ежедневието….

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

2009-02-23T01:58:00.000-08:00

….ДЕН ТРЕТИ… Ден трети започна около 8. Започна по-различно от ден втори тъй като беше неделя… Тук неделя е неделя – т.е. ден за почивка. Кафето на ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás не работи, не работи и павилиона за вестници. Тръгвам да търся кафе. Времето е леко облачно и хладно и примирено загръщам якето. Хора по улиците не срещам /почти/, няма движение, няма нищо. Днес е неделя. Многомилионният град вероятно все още спи. Доста трудно откривам едно отворено магазинче – смесено със закуски, кафе и други хранителни продукти. Взимам си 3 кафета /да не би и този да затвори/  и се връщам към хостела да разбудя българската група. От там след около минимум два часа изчакване, пиене на кафе и закуска се отправяме към забележителност №1 – Sagrada Família. По пътя – тъй като сме пешеходци за момента, откриваме още от чудесата на Барселона и града леко започва да се пробужда. Вече срещаме хора, трафика се раздвижва, нещата тръгват в правилната посока. И така… От уличка в уличка и изведнъж пред нас се изправя величествена и недостижима ТЯ – прочутата Sagrada Família. Дело на Antoni Gaudi и още доста хора. От тук нямам достатъчно снимки, тъй като надвисналите кранове и облаци не пробудиха музата ми. Но….. нареждаме се на ужасяващо дълга опашка за билети за да влезнем, въпреки нежеланието на част от групата за чакане и още нещо…  и учудващо бързо се сдобиваме с билет към храма. Още на входа на това великолепно дело на архитектурата замръзвам от удивление колко гениална е човешката мисъл. Още в далечната 1882 година е положен първият камък на сградата от Francesc del Villar, който съвсем скоро след това поради несъгласия с църковното настоятелство прекратява работа по проекта. През 1883 младият Гауди се заема с проектирането и изграждането на катедралата. На този си проект Гауди отдава последните 40 години от живота си. Наистина впечатляващо е всичко тук – от входната врата с гравирани надписи до колоните в основната част, за изумителната фасада – думите просто не достигат. За жалост може би, катедралата все още е в процес на строеж. По проект ще бъде окончателно завършена около 2030 година. Но представете си нещо, което е било в главата на един гений да бъде строено толкова много години и все още е незавършено. Представете си фантазията и любовта към работата си, която този човек е имал в себе си. Представете си, че за един кратък живот не само е изградил символите на един огромен град, но е оставил в наследство проектите си и мечтите си за да бъдат продължени. Ето защо това е символът на Барселона и цел №1 за всеки турист тук. Задължително е също да бъде посетен музеят на катедралата в приземния етаж. Тук не само се вижда как е градена стъпка по стъпка катедралата, но изпъква и гениалността на архитекта в макети и проекти. Може да се види всеки един детайл от коя част на природата е добил форма, всяка една идея как се е превърнала в реалност, всяка една година как се е надигало това произведение на изкуството. Тук е момента да замълча, тъй като все пак всеки за себе си трябва да открие и усети Sagrada Família. Продължаваме към цел №2 - поне за мен. Parc Guell – отново дело на Гауди – отново невероятен израз на въображение. Тук многоцветни мозайки се вплитат в естествен синхрон с растителност и камък. Наистина нямам думи. Затова просто ще замълча. Просто идете и вижте. Вероятно от своята височина парка има една от най приятните гледки от високо към града. Но не се тревожете до тази височина се стига с ескалатори за да може да се насладите по-дълго на разходка сред каменни колони в женски форми, палми и кактуси, пясъчни пътеки и тераси с пъстроцветни мозайки. И всичко това за да ви отведе до музея на Антони Гауди и да докоснете част от творчеството му. В този музей можете да видите мебели, проектирани от него /казвам ви няма такавъ форма на дървото просто/, бюрото на което е чертал проектите си и др. В случай, че това ви идва в повече има прилично кафене на терасата с изглед към Барселона, където можете да отпочинете, да хапнете да изпиете чаша кафе или вино. С две думи всичко е измислено в удобство на негово величество туриста. След кратката почивка продължаваме към мъжката цел №1 - Nou Camp – дом на FCBarcelona. След кратко пътешествие с метро, достигаме целта и о, чудо, днес е неделя. Стадионът както и музеят към него не работят. Все пак е неделя. Мъжете с омърлушени физиономии и жените с не чак толкова омърлушени /да не казвам полуразвеселени/ продължаваме към Parc del Montjuic – тук ни посреща дворецът на Montjuic, който за испанците е символ на насилие и терор, тъй като тук са държани политически затворници. За наше съжаление сега тук държаха представители на мобилните оператори и достъпа до двореца беше ограничен, тук останах с впечатления само от фасадата. Тук също така се намира La Fontana Mágica – прочутият пеещ цветен фонтан, който се мъдри весело по картичките на Барселона. Сега е момента да отбележа, че този фонтан работи само в петък и събота – първо представление от 19.00 и второ от 22.00. Във време различно от споменатото не го търсете и не се надявайте да видите зрелищно представление – ако сте с изморени туристи/туристки – рискувате масово, публично ругаене, да дори и любов на площада. Както и да е. С нечовешко усилие се отправяме към Олимпийския стадион, където мъжката половина може да си начеше крастата. Предстоеше футболен мач. И явно за мъжа да си на стадион в Барселона е нещото от сорта Рим и папата. Остават на España vt. Sеvilla. Тук другата част от групата решава да почива преди срещата със запалянковците за вечеря. Хубаво щеше да бъде ако и тази група не се бе разделила на две, защото повярвайте ми – НЯМА НИЩО ПО-СЛОЖНО ОТ ТОВА ДА ТЪРСИШ ВОДКА В БАРСЕЛОНА, В НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР. Казвам това тъй като отделеното за почивка време от над час и половина, премина в бясно препускане по малки и големи улички, прекачвания с метро, множество въпроси към минаващи и преминаващи, множество поздрави по адрес на желаещия водка и т.н. Та затова ако сте фен на по-твърдия алкохол, какъвто вече споменахме че в ресторантите няма и сте решили да забиете по едно преди вечеря в хотела, то за Бога не го правете в неделя. Рискувате да убиете и последната здрава туристическа частица у хората, както вероятно и желанието им да ходят на туризъм с вас следващия път. Но забележете, тъй като винаги има ирония във всичко, прибирайки се към хотела, в магазинчето за кафе от сутринта се продава и водка и уиски и други екстри. Няма да ви обяснявам как се тръснах на бордюра с водчица в ръка, на ръба на силите си и запалих цигара. То да плачеш или да се смееш, но се отправихме на вечеря….след което не помня с какви силици се прибрах до стаята, съблякла съм се и съм заспала….

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

2009-02-18T04:03:00.000-08:00

ДЕН ВТОРИ

....7.20 ч.…в тихата стая на хостела, отваряме очи – не защото е шумно или нещо друго, а защото сме в Барселона, и дори спящи, тръпнем в очакване да се юрнем по красивите улици на Барселона… На ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás има Cafetería, където странници като нас могат да изпият по кафе, изчаквайки момента на тръгване. Кафето е невероятно добро като за 1 EUR, за тази цена получавате приятна гореща напитка, даваща сила за цял пешеходен ден. Тук също така, се продават закуски – bocadillos /сандвичи/ с каквото се сетите, а също и кроасани с шоколад, масло и какво ли още не. Можете даже да си опитате късмета на 2 игрални машини, но това е само в случай, че няма какво да правите. И така продължава денят, чакайки групата изпивам второ и трето кафе и съм готова да претичам Барселона на длъж и на шир. Вероятно вече се сещате че обстановката около мен е спокойна, защото хората започват разходки, тръгват на работа, колите спират на червено и тръгват на зелено /точно както си трябва/, скутерите и моторите напускат определените им за целта места… Всичко е спокойно, подредено и изчистено. Групата постепенно се събира и започваме да обсъждаме накъде и как.
10.30 /може би/ Потегляме по Carrer d’Ausiás към Park de Ciutadella и първата гледка която разбива всички илюзии са изчистени, отлично асфалтирани улици, с широки тротоари за пешеходци и рампи, рампи, навсякъде рампи за колички, алеи за велосипедисти и разни неща все непознати за българина… Държа да отбележа, че за 4 дни в Барселона не видях дупка или кола спряла на тротоара. Всичко е подредено и уредено така, че никой на никого да не пречи. Улиците са еднопосочни и задръствания няма. Веднага след това погледа се изпълва от Ark de Triomf – величествена и голяма. Арката е начало на огромен парк, а алеята на този парк е обградена от палми и други видове дървета, някой зелени, някой по това време на годината – не. Алеите естествено не са от бетон. Тревата е зелена и поддържана, а пейките достатъчно, та да може човек да поседне и почине без да търси. Арката е построена през 1888 година за изложение от архитект Josep Vilaseca i Casanovas. Изградена от червени тухли и фризове от каменни скулптури. В предната си част фризът се нарича "Barcelona rep les nacions" или „Барселона приветства нациите”, а в горната част са изобразени 49 испански провинции. Наистина впечатляваща гледка, тъй като минаването на млади хора, туристи и майки с деца под толкова старинен монумент е нещо нормално и обикновено. Но ето го и Park de Ciutadella – огромен и подреден, изпълнен с множество статуи, фонтани, алеи и екзотични дървета. Невероятното за мен тук беше наличието на свободно летящи папагали. Нещо като нашите врабчета, но зелени. Това, което знаех за Барселона бе, че тук ги обожават и отглеждат в клетки, но не и че ще ги срещна сред природата. Друго интересно нещо бе моделът на слон в размер 1:1, до който всеки има достъп – да се снима, да пипне, да види. За най – малките има предостатъчно люлки, пързалки и въртележки, оградени с плетове от растения /вероятно за да бъдат по-спокойни родителите/. Както и да е, времето тече и се отправяме към пристанището на Барселона и прочутият аквариум.
Пристанището е огромно с множество луксозни и не толкова луксозни яхти, големи и още по-големи кораби. Обградено от табели кое на къде се намира и алеи с пейки /вероятно за туристите/. Точно там се намира и историческия музей на Каталуния. Всичко това не би могло да бъде същото без множеството ресторантчета за средиземноморска кухня, подредени в очакване на своите посетители. Впечатляващо е да видиш стотици подредени маси с поставени прибори, чаши и чинии.
L 'AQUARIUM BARCELONA е най-големият в Европа, ето защо е разбираем интереса и дългата опашка пред гишетата за билети. Срещу вход от 17 EUR човек се сблъсква с подводния свят на чудесата, където над главата във воден тунел препускат акули, скатове и други видове морски обитатели. В по-малките аквариуми спокойно се гмуркат всички герой от „Да откриеш Немо”, анемонии, октоподи и морски кончета. Като казвам по-малки, отбелязвам, че те изобщо не са малки, защото в родната зоо градина дори най-големият аквариум не е такъв размер. Естествено всичко е чисто и за рибите е подредена приятна обстановка от зеленина не само във водата, но и извън нея. След множество ох и ах и виж това и онова се отправяме към изхода, където набързо грабваме по няколко сувенира и продължаваме.
Пред очите ни се разкрива статуята на Христофор Колумб – сочещ и гледащ към нови светове и посрещащ и изпращащ всеки морски пътешественик. Статуята е издигната през 1888 г. – от желязо и бронз, отново по повод на споменатото вече изложение. Била вдигната като символ, който да напомня на хората за откриването на Америка. Хубава възможност е изкачването с панорамен асансьор до върха на статуята от където се разкрива невероятна панорама към La Rambla. Точно тук се намира и антикварният пазар на Барселона, където се продават всевъзможни неща – от зъб на акула до старинни обувки за фламенко. След кратка обиколка на сергиите се отправяме към La Rambla. Това е улица започваща от статуята на Колумб и стигаща до Plaça de Catalunya. Осеяна с множество магазинчета за сувенири с пешеходна алея по средата, на която отново са се настанили всевъзможни сергии, това е главна туристическа артерия. От тук може да се закупи почти всичко – от сувенири до марихуана /в малките часове/. Улицата е претъпкана от пешеходци и всевъзможни мимове, готови да се снимат или да ви изкарат акъла срещу някой цент. Това е и подходящо място за обяд на крак, тъй като има достатъчно тапас барове и дюкянчета с различни сандвичи. За небързащите има и няколко ресторанта, където се сервира местната паеля.
Отклоняваме се в една от пресечките на La Rambla и влизаме в нова светлина. От шума на туризма, попадаме в тишината на Barri Gótic – тесни улички, по които не минават коли, поради факта, че място за тях няма. Тук дори полицията се е моторизирала със скутери. Сградите са стари и почти от всеки балкон се показват цветя и палми. Тук таме се чуват домашни папагалчета от клетките си. Има какви ли не магазинчета – за книги, бонбони, антиквариати и мода. Разходката в този район на Барселона наподобява разходка в стария град в Пловдив, само дето е по-приветливо и спокойно. Съвсем по правилата на туриста една от уличките ни отвежда към катедралата на Барселона. За съжаление към настоящия момент там течеше реставрация, но дори отвън това е невероятна сграда с великолепна фасада , извисяваща се още от 1298 г. На фона на тази старинна забележителност, бе издигната сцена – вероятно по случай денят на влюбените, а наоколо търчаха малчугани, всеки играещ с нещо или някой. Отново обратно, по различни улички и се връщаме към Plaça de Catalunya, където отпускаме в първата слънчева Cafetería, на по глътка от прекрасната течност, наречена café sin leche или café con leche – по желание на клиента. И така със сетни сили се впускаме в търсене на магазини /тъй като по това време на годината в града протичат големите намаления на зимни колекции/ и на Marcat de La Boqueria. За любителите на шопинг терапията няма по добра улица от Pfrtal de l’Ángel и няма по-добро време на годината от Февруари за да се сдобие с дрешки на прочути марки на нищожна цена.
Мarcat de La Boqueria е най-известният хранителен пазар в Барселона. Намира се в непосредствена близост до La Rambla и тук можете да намерите абсолютно, и като казвам абсолютно, наистина имам предвид точно това, абсолютно всичко за ядене – всякакви плодове и зеленчуци, подредени по невероятен начин, вероятно хиляди видове бонбони от шоколад желе и плодове, местния Torron във всякакви варианти и комбинации, хлябове, меса и месни деликатеси, стотици видове сирена от различни точки на света, подправки и фрешове и съвсем нормално видове, и видове риби, миди, октоподи и други морски познати и непознати деликатеси. Този маркет е едно от нещата, които си заслужава да бъде видяни, колкото и да сте изморени, колкото и всичко да се стовари върху вас, особено пък ако сте любител кулинар. Друго забележително място за шопинг маниака е огромният Corte Inglés, нещо като Mall of Sofia, умножен по 10. Огромен магазин на 9 етажа, където различни марки и вериги са разположили новите си колекции. Тук може да се намери храна /в приземния етаж/, парфюмерия и бельо, мъжка и дамска мода, играчки, книги, бяла и черна техника и всичко което не съм изброила и всичко това в огромни количества. Интересно тук е че всяка намалена стока или такава, която е на някакъв вид промоция се намира на предпоследния етаж – от мебели до прашки, всичко намалено е на този етаж. Последният етаж на магазина е определен за хранене и почивка. Колкото и да сте изморени – качете се тук. От панорамната тераса на кафенето се разкрива великолепна гледка към площада от високо.
И тъй като уморителната разходка и множеството туристически и шопинг емоции ни изтощиха се отправихме за едночасова почивка в хостела. Вероятно около 8.30 – 9,00 се отправихме на вечеря. Е, няма да ви казвам що народ в събота вечер, 14 Февруари имаше. Всякакви хора – малки, големи, бели, черни, пеещи, танцуващи и какви ли още не. Толкова хора не бях виждала на нито едно от посетените от мен места. Нощният живот започваше да кипи. Разминавахме се с двойки, групи, самотници, всеки поел в своята си посока с цвете, балон или вестник в ръка. Ние се отправихме към ресторант, а единственото ни условие бе да може да се пуши /защото една част бяхме пушачи/ и храната да е вкусна. Ето това вече е трудна работа в Барселона, не за храната, а за пушенето. Тук не се пуши вътре в реномираните заведения. Пушачите са настанени на външните маси на тротоара, прилично подгрявани от външни газови печки. Но, както се казва Se lavi и се настанихме вътре. Това е и момента в който почти всеки опита paella. По местна традиция, все пак сме на брега на Средиземно море, паелята се приготвя с ориз и морски дарове, но за тези като мен на които не им понася може да се възползват от пилешка. Невероятно вкусна. Има я и във вариант за вегетарианци – зеленчукова. Това е едно от нещата, които няма как да не бъдат опитани, когато става въпрос за Испания. Отново ще кажа за сангрията, тъй като отново присъстваше на масата, както и cerveca /бира/. Важно за отбелязване е, че тук по ресторантите се употребява само вино и бира, концентрат се сервира в барове и дискотеки. Вечерта продължи на по коктейл в близък бар - на по мохито и сладки приказки, след което, просто нямаше начин и трябваше да поспим, за да се приготвим за следващия туристически ден в Барселона…

Репортажно....

2009-02-18T00:31:00.000-08:00

Поредният взрив в София, бар Неро - приятно местенце за сбирки на множество, различни хора/без значение какви/. В нощта срещу 18.02.2009 - самоделна бомба и ето го резултата. Жертви няма за щастие, но дали можем да сме сигурни, че следващият път ще бъде така. Съседи, случайно минаващи, полиция и репортери - сбирка от хора наблюдаващи пораженията от нечия самоделка. А, да, и собственика на бара, т.н. Пилето - Николай Методиев... Няколко набързо направени кадъра от мястото на събитието....

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

2009-02-17T05:13:00.000-08:00

ДЕН ПЪРВИ ..... и така дойде дългоочакваният ден... Петък, 13-ти, 2009 година…. София… около – 5 С…прехвърча сняг….Групата от шест души се отправи към Терминал 1 на софийското летище, който както може и когато може. Около 15,30 ч. местно време на по кафе набързо обмислихме или не дообмислихме планове и посоки в многомилионният град. Та както и да е. Заехме места в самолета и право към Барселона. Полет около 2 часа и 40 минути, кацане, топла връзка и ето, че сме там. На летище ЕЛ ПРАТ. Летището е голямо, подредено, с табели като за малоумни, където няма как да сгрешиш. Хората, включително обслужващ персонал и полиция – любезни, мили и насочващи заблудени туристи като нас, например. Температура – около 12-13 градуса. Та както и да е, взимаме билет Т 10, предварително проучен, че това е най-изгодният като цена за пътуващи с метро и влак. Набързо по цигара и влакът идва, точно на време, така както е изписано на таблото, нито минута по рано и нито минута по късно. Кеф. Къде ти в нашата мила Родина подобно нещо, друго си е да кибичиш като ненормален по спирки и спирчици и да тръпнеш в недоумение един или три автобуса ще се изсипят след 40, а можеби и 50 минути. Но да се върнем в Барселона. Местните влакове са RENFE - изключително чисти и поддържани, забележете – топли и със санитарен възел на всеки вагон. Пригодени за инвалиди и с карта на цялата мрежа на абсолютно всяка врата. Естествено и тук трябваше да питаме за посока, но хората и тук – любезни. Ех, кеф. На англо – испано – знаков език набързо разбрахме кой е следващия влак за прекачване и ето ни на пъпа на Барселона. Plaça de Catalunya.Огромен площад, заобиколен от още по огромни сгради. Самият площад е изпълнен фонтани, скулптури и градинки. Няма нужда да споменавам, че пейки и осветление има. Естествено като за петък вечер имаше доста хора – младежи насядали къде ли не, пеейки и забавлявайки се, пушейки, рисувайки по земята, смеещи се…Спокойни хора, в спокоен град, в петък вечер… Естествено всички на мига бяхме обгърнати в безгрижие и спокойствие, но избързахме да си настаним за да видим дали случайно и хостелът е това което беше показано в интернет. И познайте какво…. Ами по добре беше. Невероятно, но факт. В самият център на Барселона, в една тиха уличка на име Girona, има един Hostal Girona, където въпреки късното ни пристигане, стаите си стояха запазени за нас въпреки препълненият от туристи град. Любезният собственик отвори вратата усмихнат и приветлив:

Hola! ¡Bienvenidos!
Набързо разгледахме стаите - кой, къде, какво. Човекът ни обясни къде да хапнем и къде не, къде да пийнем и къде не и се отправихме към сърцето на нощна Барселона.
Съвсем нормално беше първо да се подкрепим и се установихме в приличен тапас бар с местни деликатеси и сангрия. Е няма по-голямо удоволствие за туриста след дълъг ден на път да отпие глътка от това прекрасно, сладникаво, плодово вино и да хапне вкусно. Сангрията е червено вино, леко подсладено. Испанците го правят с vino tinto, захар, лимони, портокали и лед. Е нямам думи просто. Лека изстудена напитка с приятен плодов вкус, създаваща настроение. След приятната почивка решихме да направим леко кръгче на околните улици, където все още имаше отворени магазини и заведения за бързо и бавно хранене… Навсякъде кипи живот въпреки късния час. Млади и стари хора се разхождат по улиците – бавно и спокойно. Никой за никъде не бърза. Всички са спокойни. Няма да излъжа ако кажа, че в 1,30 през нощта семейства с бебенца се разхождаха по улиците…. Това е една типично испанска черта – всичко се прави по-късно… закусва се по-късно, обядва се и се вечеря по-късно и се остава навън до още по-късно ….но за жалост нашата група не беше настроена на този ритъм и се отправихме към топлите легла да отпуснем крак…..

Факти за Барселона:
• Барселона е столица на област Каталуния
• Барселона е вторият по големина град в Испания
• Население - над 1,616,000
• Местоположение – на средиземноморски бряг

• Летище ЕЛ ПРАТ е второто по големина в Испания

Следва продължение....

A Weekend in Barcelona....

2009-02-12T04:40:00.000-08:00

..... и ето почти дойде дългоочакваният миг, в който самолетът ще излети от софийския Терминал 1.... Подготвила съм апарат, обективи и статив и утре изчезвам от голямото село. За жалост винаги, когато чакаш прекалено дълго времето почти е спряло и часовете се изнизват лекичко, лекичко или иначе казано в испански дух: poquito a poco .....

Снимките не са правени от мен, но се надявам следващата седмица да постна моите.... :)).... eто защо очаквайте продължение....

Сток занимание...

2009-01-20T07:13:00.000-08:00

Не бях снимала отдавна за сток агенцийте и тези дни си направих труда да уважа предстоящият Св.Валентин. Ето и резултата !!! В последствие същите цветя бяха употребени и за SPА тематика, но това по нататък :))

Песента на врабчето

2008-12-18T03:28:00.000-08:00

Хе хе в голямото село имало и хубави неща, бързи, малки, но все пак неща които те изтласкват от сивото ежедневие. Казвам това, тъй като ходейки си днес и мислейки си какво му има на този град - всичко е едно такова сиво, мрачно, хората намръщени и бързащи, дочух една песен... А именно песента на въпросния врабец, стоеше си кротко, кацнал на храста, чуруликаше и се озърташе сякаш недумяващ за къде са се разбързали всички... Не се замислих, извадих апарата и го снимах за да запечатя този миг. И съвсем естествено се сетих за една песничка от детските ми години, която пък сега пеят и моите деца, надявам се и техните да я пеят :)

Песента на врабчето

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

Аз съм малкият врабец,
веселяк съм и певец.
яла зима тук стоя и
децата веселя.

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

рез прозорците надничам и
от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега и
от студ не се боя.

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трохички
затова оставам аз
цяла зима тук при вас!

Google

2008-12-17T06:43:00.000-08:00

Google ме изкефи!!! Защо ??? Защото открих няколко мои снимки използвани в различни сайтове. Благодаря на Google и на купувачите :)) Ще продължавам да снимам, надявам се да се справям все по-добре... Юпииии.....

Блогът на Ваня Георгиева

2008-12-16T03:48:00.000-08:00

Здравейте и от мен. Току що си направих този блог с цел да споделям някъде моите си неща ;) ТЕ са МНОГО, но най-вече голямата ми ЛЮБОВ - ФОТОГРАФИЯ. И така.... Започвам... ;).... С роза и шоколад за добро начало ...