….ДЕН ТРЕТИ… Ден трети започна около 8. Започна по-различно от ден втори тъй като беше неделя… Тук неделя е неделя – т.е. ден за почивка. Кафето на ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás не работи, не работи и павилиона за вестници. Тръгвам да търся кафе. Времето е леко облачно и хладно и примирено загръщам якето. Хора по улиците не срещам /почти/, няма движение, няма нищо. Днес е неделя. Многомилионният град вероятно все още спи. Доста трудно откривам едно отворено магазинче – смесено със закуски, кафе и други хранителни продукти. Взимам си 3 кафета /да не би и този да затвори/ и се връщам към хостела да разбудя българската група. От там след около минимум два часа изчакване, пиене на кафе и закуска се отправяме към забележителност №1 – Sagrada Família. По пътя – тъй като сме пешеходци за момента, откриваме още от чудесата на Барселона и града леко започва да се пробужда. Вече срещаме хора, трафика се раздвижва, нещата тръгват в правилната посока. И така… От уличка в уличка и изведнъж пред нас се изправя величествена и недостижима ТЯ – прочутата Sagrada Família. Дело на Antoni Gaudi и още доста хора. От тук нямам достатъчно снимки, тъй като надвисналите кранове и облаци не пробудиха музата ми. Но….. нареждаме се на ужасяващо дълга опашка за билети за да влезнем, въпреки нежеланието на част от групата за чакане и още нещо… и учудващо бързо се сдобиваме с билет към храма. Още на входа на това великолепно дело на архитектурата замръзвам от удивление колко гениална е човешката мисъл. Още в далечната 1882 година е положен първият камък на сградата от Francesc del Villar, който съвсем скоро след това поради несъгласия с църковното настоятелство прекратява работа по проекта. През 1883 младият Гауди се заема с проектирането и изграждането на катедралата. На този си проект Гауди отдава последните 40 години от живота си. Наистина впечатляващо е всичко тук – от входната врата с гравирани надписи до колоните в основната част, за изумителната фасада – думите просто не достигат. За жалост може би, катедралата все още е в процес на строеж. По проект ще бъде окончателно завършена около 2030 година. Но представете си нещо, което е било в главата на един гений да бъде строено толкова много години и все още е незавършено. Представете си фантазията и любовта към работата си, която този човек е имал в себе си. Представете си, че за един кратък живот не само е изградил символите на един огромен град, но е оставил в наследство проектите си и мечтите си за да бъдат продължени. Ето защо това е символът на Барселона и цел №1 за всеки турист тук. Задължително е също да бъде посетен музеят на катедралата в приземния етаж. Тук не само се вижда как е градена стъпка по стъпка катедралата, но изпъква и гениалността на архитекта в макети и проекти. Може да се види всеки един детайл от коя част на природата е добил форма, всяка една идея как се е превърнала в реалност, всяка една година как се е надигало това произведение на изкуството. Тук е момента да замълча, тъй като все пак всеки за себе си трябва да открие и усети Sagrada Família. Продължаваме към цел №2 - поне за мен. Parc Guell – отново дело на Гауди – отново невероятен израз на въображение. Тук многоцветни мозайки се вплитат в естествен синхрон с растителност и камък. Наистина нямам думи. Затова просто ще замълча. Просто идете и вижте. Вероятно от своята височина парка има една от най приятните гледки от високо към града. Но не се тревожете до тази височина се стига с ескалатори за да може да се насладите по-дълго на разходка сред каменни колони в женски форми, палми и кактуси, пясъчни пътеки и тераси с пъстроцветни мозайки. И всичко това за да ви отведе до музея на Антони Гауди и да докоснете част от творчеството му. В този музей можете да видите мебели, проектирани от него /казвам ви няма такавъ форма на дървото просто/, бюрото на което е чертал проектите си и др. В случай, че това ви идва в повече има прилично кафене на терасата с изглед към Барселона, където можете да отпочинете, да хапнете да изпиете чаша кафе или вино. С две думи всичко е измислено в удобство на негово величество туриста. След кратката почивка продължаваме към мъжката цел №1 - Nou Camp – дом на FCBarcelona. След кратко пътешествие с метро, достигаме целта и о, чудо, днес е неделя. Стадионът както и музеят към него не работят. Все пак е неделя. Мъжете с омърлушени физиономии и жените с не чак толкова омърлушени /да не казвам полуразвеселени/ продължаваме към Parc del Montjuic – тук ни посреща дворецът на Montjuic, който за испанците е символ на насилие и терор, тъй като тук са държани политически затворници. За наше съжаление сега тук държаха представители на мобилните оператори и достъпа до двореца беше ограничен, тук останах с впечатления само от фасадата. Тук също така се намира La Fontana Mágica – прочутият пеещ цветен фонтан, който се мъдри весело по картичките на Барселона. Сега е момента да отбележа, че този фонтан работи само в петък и събота – първо представление от 19.00 и второ от 22.00. Във време различно от споменатото не го търсете и не се надявайте да видите зрелищно представление – ако сте с изморени туристи/туристки – рискувате масово, публично ругаене, да дори и любов на площада. Както и да е. С нечовешко усилие се отправяме към Олимпийския стадион, където мъжката половина може да си начеше крастата. Предстоеше футболен мач. И явно за мъжа да си на стадион в Барселона е нещото от сорта Рим и папата. Остават на España vt. Sеvilla. Тук другата част от групата решава да почива преди срещата със запалянковците за вечеря. Хубаво щеше да бъде ако и тази група не се бе разделила на две, защото повярвайте ми – НЯМА НИЩО ПО-СЛОЖНО ОТ ТОВА ДА ТЪРСИШ ВОДКА В БАРСЕЛОНА, В НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР. Казвам това тъй като отделеното за почивка време от над час и половина, премина в бясно препускане по малки и големи улички, прекачвания с метро, множество въпроси към минаващи и преминаващи, множество поздрави по адрес на желаещия водка и т.н. Та затова ако сте фен на по-твърдия алкохол, какъвто вече споменахме че в ресторантите няма и сте решили да забиете по едно преди вечеря в хотела, то за Бога не го правете в неделя. Рискувате да убиете и последната здрава туристическа частица у хората, както вероятно и желанието им да ходят на туризъм с вас следващия път. Но забележете, тъй като винаги има ирония във всичко, прибирайки се към хотела, в магазинчето за кафе от сутринта се продава и водка и уиски и други екстри. Няма да ви обяснявам как се тръснах на бордюра с водчица в ръка, на ръба на силите си и запалих цигара. То да плачеш или да се смееш, но се отправихме на вечеря….след което не помня с какви силици се прибрах до стаята, съблякла съм се и съм заспала….
