My top tips for being inspired every day for photography...

...
1. Seeing the result of my works is still №1. When I see any of my photographs published or used anywhere, that is a great motive to shoot again and again.
2. My camera is always prepared for shooting because never know when or where the moment will come.
3. I always bring my notebook with me & when the idea come I just write her even if the realization is not posible at that moment. Sometimes I make the photo hours or days after the writing of the idea, sometimes I even don't make it, but most often when the inspiration is gone I open the notebook & there it is...an idea...& a photo.
4. Buying a new equipment. That's it. One of my favours. New lens or flash or even just filter can make me go out at the moment just for try them. Different stuff - different style - different photographs. What can be better from buying a new equipment.
5. Adventure. Being a traveller is great. New places, new people, new architectures, everything is new for the eye of the photographer. Going out early in the morning until the night comes or even later is a day of fantastic work. So the camera and the tripod are my best friends in my journeys.
6. When the things are critical, the wheather is bad, or just don't whant to get up from the bed, there is a little thing that I do. I just open a book for shooting different styles or some of the many albums with nature, portrait or other photography.
....
There are many other tips, but that's what I do most often. And sometimes the most beautiful pictures are happening this way.

Три дни в Истанбул

Няма защо да ви лъжа. Три дни за град като Истанбул са напълно недостатъчни. За това този пътепис ще бъде комбинация от два мои престоя там.
Като за начало ще кажа, че по-добрия вариант е пътуване с кола, въпреки прочутия трафик на града. Просто ей така – заради личния комфорт. Иначе пътят София – Истанбул /около 590 км/ е в добро състояние, кара се нормално, а след границата си е направо перфектен /три ленти + аварийна/ с достатъчно много и големи отбивки за почивка. В самия Истанбул – да, движение има и то какво. Тук задръстванията надминават всички мои представи за трафик, а град като София е бледа картинка в сравнение с движението тук. Въпреки знаци и светофари, тук се внимава и най-масово употребявано, сигнално средство е клаксона. Такситата са възможно най опасното превозно средство, карат като бесни, затова се пазете и от тях. Иначе транспорта е РЕДОВЕН, движи се по разписание, метрото е надземно, освен стария трамвай има още една линия, автобуси и фериботи. Към настоящия момент жетона /вместо билет/ за всички тези возила е 1,50 турски лири. Така. До тук за транспорта.

Малко факти:
• Градът е разположен на два континента – Европа и Азия, разделян от Босфора /това всеки го знае/.
• Дължината на Истанбул е 150, 160 и нагоре километра /поради бързото му разрастване не може да се установи точно колко/, а ширината 20-25-30 км. Това автоматично го прави най-големия град в Турция.
• Постоянното население е около 15 000 000, вероятно е доста повече, но и тук има огромен проблем с преброяването.
• Годишният бюджет на град Истанбул дами и господа, е ….. 15 000 000 000 евро …./и не, не съм объркала нулите/.
• Това е градът определящ генерално икономиката на Турция.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
1. Синята джамия
Това е първото нещо за което се сещам, когато се спомене Истанбул. Наричана още джамията на Султан Ахмед, е първата джамия с 6 минарета, дори ако не се лъжа е единствената такава в града. Отворена за молитви и посетители, както и за посетителки /в останалите джамии, поне тези покрай които съм минавала е недопустимо присъствието на жени/. Интериора е интересен, изрисувани са стените и таваните на куполите в топли цветове и мотиви. Подовете са застлани с килими. Наименованието на джамията идва от цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Посещението не се заплаща, единственото нещо което трябва да направите е да се събуете, да приберете обувките си в найлонов плик и да влезете. Само ще вметна, че за собствена сигурност, тук човек трябва да наблюдава чантата и портфейла си. Поради огромната посещаемост от всякакъв вид поклонници и туристи, местните джебчии също са тук.
Намира се в непосредствена близост до Хиподрума.


Тъй че:
2. Хиподрума
Ако така и така сте тук, то няма как да пропуснете трите колони от различен стил и епоха. Някогашният хиподрум бил мястото където народа се събирал да наблюдава конни надбягвания. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ІІ. Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул и в интерес на истината е отлично съхранен. Водата от фонтана е питейна, но не се препоръчва на туристите да я консумират, тъй като си има някакъв специфичен вкус и не би могло да се предвиди реакцията на всеки организъм.


3. Света София
По пътя към двореца Топкапъ, няма как да бъде подмината и Света София, и да и тази забележителност е до Синята джамия.

Една от големите църкви в световен мащаб, построена върху останките на стара църква през 532 г. В последствие при завладяване на града от турците огромната църква бива преобразена. Построяват се 4 минарета и биват заличени всички иконописи. През 1934 г. Кемал Ататюрк, наричан още Бащата на турците, въвежда изключителни промени в законите и обичаите на турците и именно тогава Света София е обявена за музей. Разкрити са някои от християнските елементи, но са запазени и такива от исляма. Вероятно заради директния сблъсък на двете религии и огромния мащаб на сградата, това е един от символите на Истанбул. За фотографите ще кажа само, че тук има адси много туристи, които непрекъснато влизат в кадър. За сметка на това обаче, след 22.30 - 23.00 часа е идеално, тъй като почти няма жива душа на площада.

4. Дворецът Топкапъ
В непосредствена близост до Света София се намира дворецът Топкапъ – забележете основният дворец. За да усети човек атмосферата и да успее да разгледа абсолютно всички паркове, градини и богатства, а и хареми разбира се, трябва да отдели между половин и един ден. Това също е една от големите туристически забележителности на града.
5. Цистерните или водохранилището на Истанбул
Фаворит №1 за мен са именно цистерните. Отново в непосредствена близост със Света София, под земята, на площ от около 10 000 кв. м., с 336 колони, всяка от която с височина от около 8 метра, от 532 г. насам се простира това водохранилище. Построено е с цел да има наличие на достатъчно питейна вода по време на войни.

Водоснабдяването в течение на няколко столетия се осъществявало от източниците на Белградските гори. Акустиката и осветлението тук са невероятни, дори често се организират концерти. Тук е заснета и една от сцените в серия на прочутия Джеймс Бонд. Има приятно кафене, а входа е 10 турски лири.

И да не забравя пожелайте си нещо, хвърляйки монета в кладенеца на желанията. Според легендата няма неизпълнено такова.


Следва продължение…..

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част V

Ден пети…

Албания майкаааа.....

….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.



Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.




Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.



Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІV

Ден четвърти…

...естествено започна рано, тъй като беше последният ни ден тук и решихме да се насладим на Будва като за последно. Закуска, кафе разходка по главната до стария град. Изключително впечатлена останах от чистотата на града в ранния час, тъй като в карнавалните вечери се пръскаха конфети и гирлянди навсякъде. Е казвам ви точица нямаше на другият ден. Но както и да е, тук явно нямат проблеми с чистотата. Слънцето грее, пухкави облаци по синьото небе, температура около 25-26 градуса, перфектно. Отправяме се към любимата ни стара Будва за разходка. Сега на спокойствие /тъй като не бързахме за никъде/ решихме да се помотаем по старите улички и да изпием по бира край крепостната стена с изглед към морето.



Посещение на местния музей от където се разкрива невероятна панорама и е просто задължително да се посети, поредна обиколка по крепостната стена и часовете отлитат незабелязано.



Пица, соленки и студена бира. Какво му трябва на човека? Температурата постепенно се повишава и се отправяме към плажа за последно…. Не си спомням как и защо, но този ден отлетя изключително бързо. И не си спомням по кое време и защо решихме обратният път да не бъде същият, а да минем през Албания, да пренощуваме в Охрид и чак тогава БГ. Така щяхме да спестим безкрайното пътуване по завоите и да разделим пътя в два поредни дни….Естествено звъняхме на познати за да проверим все пак как е положението с Албания и поне двама души ни увериха, че пътищата са прави рани, няма проблеми с хората и всичко е ОК. Поуспокоени хапнахме от станалите ми любими меса, обилно полети с бяло вино и заехме хоризонтално положение….

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІ

 Ден втори

Противно на очакваното цялата банда отвори очи около 7,30-8 и започнахме да кроим планове. Навън – облачно и тук таме някой слънчев лъч си прокарва път за ни разсъни още повече. Денят започва. Всички магазинчета, кафенета и т.н. работят, въпреки ранния час. Много типично се оказа в последствие наличието на пекарни с всякакви видове вкусотийки за закуска – банички, кифли, кроасани пълнени с какво ли не и то за отрицателни средства. Кафе. Тук кафето е КАФЕ. Приятен, плътен и ароматен вкус. Изненадващо евтино. Това за мен бе мини рай, тъй като съм от типа there’s no life before coffee. Разходка. Минаваме по крайбрежната уличка, която ни отвежда право в стара Будва – приказно кътче с тесни каменни улички, забележителна архитектура и прекрасни малки магазинчета, ресторантчета и кафенета и всичко това е оградено от дебела крепостна стена.





Точно тук е и пристанището на Будва – изпълнено с яхти, наредени като аптекарски шишета от малка към по-голяма /сещайте се и ценово/.



Оказва се, че точно сега е изложението вероятно на гъзарите, тъй като пред очите ни изникват всякакви видове яхти за продан, оборудване за тях и два Austin Martin-а, който само с извънземния си външен вид събираха тълпа от желаещи за снимка. Но както и да е. Нас ни влече сърцето на стара Будва.



Тук има какво да се разгледа, дори човек може да изкара цял ден лутайки се от магазинчетата за сувенири през ресторантите до църквата, музея и да завърши деня с разходка по крепостната стена в допир с морето по залез.



Естествено ние като японски туристи бързахме за да можем да отделим от времето си и на други забележителности и не се застояхме дълго. Тук задължително, ама абсолютно задължително е човек да опита пицата и домашно приготвените соленки със сусам. Несравними са. Връщаме се за следобедна почивка на децата, тъй като така или иначе времето не е подходящо за плаж и ранния след обяд отново правим разходка по крайбрежната и…. о изненада - ежегодния будвенски карнавал бил точно по това време.



От различни страни по света се събират групи, маскирани всяка в типичните за себе си костюми и минават в шествие през града на фона на музика. До стария град е издигната сцена и там всяка група дефилира и изнася кратко представление. Точно тук ще отбележа, че имаше и българи- група от с. Богданов дол, Пернишко – в народни носий и с кукерски маски.



Изключителна атракция особено за децата, които масово също бяха маскирани. Купон, детски викове и смях, приятни и спокойни хора, излезли на вечерна разходка….и така часове.









Вечерта се спуска и ни подгонва глад. Поради умората от изтеклия ден решаваме да вечеряме в сегашната ни къща, която си има кухненски бокс, маса с 4 стола и тераска с изглед към планината. Пиша това за да ви кажа какво направихме тази вечер, а после и всички останали. На ъгъла на пряката на която се намираше хотелчето бяхме забелязали месарски магазин, къдено на място изпичат на дървени въглища избраното от витрината месо и местни деликатеси. За около 5 Евро купуваме куп месо. За още толкова бутилка местна сливовица и бутилка бяло вино. Може би за още 5 Евро – сок, хляб и някакви салати и се отправяме в стаята. Сервирам на терасата и се заформя идилия. По – вкусно месо от това не съм яла през живота си. Пилешки хапки в бекон, плескавици, сръбски кебапчета и всичко това от истинско /а не соево/ месо. Виното, въпреки че беше ако не се лъжа 1,60 Е за литър – ароматно и леко. Хлябът – топъл и мек с хрупкава коричка. Зеленчуците – с вкус. За сока няма да описвам защото ако започна ще започна да преглъщам. Вечерята е последвана от разговори до късно и отново сън…чакаше ни утрешния ден, предвиден за Дубровник – перлата на Адриатика…

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част І

Ден първи.

Естествено типично за мен, половинката и за жалост на децата - ставаме към 3 през нощта и в 4,00 под звуците на On the road again се отправяме към КПП-то на западната ни съседка. По пътя - зверски дъжд, та даже се чудехме защо за Бога взехме бански. Посоката е Черна гора – Хърватска. Безпроблемно преминаване през митнически контрол и хоп Сърбия. Вече се развиделява, вали, но ясно се открояват обработените кътчета земя навсякъде, та дори и на най-недостъпните места. Приказна, пролетна зеленина и тесни, но абсолютно перфектни пътища, който се вият на всички посоки изпълват погледа. Редуват се планини и поляни. Вали – спира, вали и пак спира и така до р. Лим. Там изгрява слънце и ясно откроява пълноводната и мътна река. Пътя се вие успоредно с реката минавайки през мостове и тесни тунели. Безброй паметници стоят на стража, сякаш за да напомнят зловещо на шофьорите за многобройните жертви на пътя тук. Внимателно шофиране, почти невъзможно изпреварване и един дълъг ден. Уморени, прегладнели, но все пак ентусиазирани в късния след обяд минаваме КПП Сърбия – Черна гора. На върха на планината и почти в средата на нищото. Отново безпроблемно. След още километри от пътища заобиколени с планински върхове, криещи се в облаци, се разкрива морската шир. По залез. Красота и приказка зад дълбока бездна. Спирка №1 е съвсем близо, на една ръка разстояние. БУДВА. Първоначално – нищо особено. Курортно градче с хотелите, туристите, рибните ресторанти и детски забавления. Какво пък. Търсим хотел, а после …..вечеря. Интересно е да се знае, че в това градче семейство с две деца, по това време на година може да намери студио /както направихме ние/ - добре обзаведено, чисто, оборудвано за скромната сума от 20 Евро на вечер. Е да – не е лукс хотел със закуска и бла, бла, но пък е изключително прилично и в центъра на градчето. След скромните 800 километра изминати през деня харесваме първото място и решаваме да се разходим и да похапнем, после сън, пък утре ще му мислим…

СИМВОЛИ

Тъй като продължавам да изследвам Digital Stock Photography пускам още малко полезна информация от книгата и едно примерче:

Като икони по време на цялата история на изкуството, визуалните символи са употребявани за да събудят сигурни емоции и асоциации. Съставете ваш собствен списък. Виждате ли други асоциации с тези символи, използвани във фотографии или други символи, които биха изразили ясно дадена концепция.

Топка /за бейзбол, футболна, ръгби/ - състезание;
Топка /детска или гумена/ - детство, невинност;
Спортове /футбол, крос, бокс/ - стигане до граница, бизнес състезание, борба;
Отбори – сътрудничество;
Ръкостискане – сътрудничество, партньорство, доверие, чест;
Ръце в юмрук – сила, гняв, заплаха;
Държащи се ръце – сигурност, нежност, приятелство, вяра;
Куче - лоялност, сила, вяра;
Кон – издръжливост, сила;
Бик – сила, мистерия, мощ, Wall Street;
Колони – сила, сигурност, мощ, история, традиция;
Каменна стена – дълготрайност, стабилност, сигурност;
Огради – стабилност, ред, традиционни стойности, добри съседи;
Семейство – традиционни ценности, топлина, корени;
Дипломиране – гордост, постижение;
Мече – детство, невинност, комфорт, спомени, традиция, фантазия;
Ябълков пай- мама, Америка, традиционни ценности, цялостност;
Ябълка – здраве;
Хляб, жито – здраве, основа на живот;
Патриотични символи / знаме, орел, статуя на свободата/ - Америка, демокрация;
Път – приключение, мистерия, непознатото;
Колело – простота, безкрай, движение;
Облаци – небеса;

Емоционално наситен цвят!!!

И така нали по-рано споменах за книгата Digital Stock Photography, отново ще споделя нещичко от нея:
Забележете някои от преобладаващите асоциации и настроения свързани с цветовете, и двете - позитивни и негативни, могат да бъдат успешно употребени в дизайна на вашия сток. Запомнете, че цветните асоциации изброени в списъка могат да варират и в други култури да не кореспондират по обичайния начин. Открийте къде най-вече ще намери място вашата работа и приложете коректно цвета за най-добър резултат. Например: червеното означава пари или добър късмет в някои азиатски общества /булките носят червено/, но в нашата култура може да означава грях, страст или дори изневяра както и сила. Подобна ситуация: бялото е цветът на смъртта в някои азиатски култури, но тук булките носят бяло.

Ето какво символизират цветовете:

ЧРВЕНО: Доминиращ цвят, на който окото се спира първо. Пресъздава: любов, страст, жега, смелост, стоп; Негативи: война, ярост, кръв, опасност;
ЖЪЛТО: Цвят даващ живот, слънцето. Пресъздава: радост, оптимизъм, щастие, просперитет, злато, богатства, сила, блясък; Негативи: страх, предупреждение, болест, карантина, неприязън;
СИНЬО: Цветът на спокойствието, космосът, безкрая. Пресъздава: спокойствие, вяра, почтеност, сигурност, бягство, космос, вселена, междузвездно пространство, синя вода; Негативи: тъга, меланхолия, депресия, хладнокръвие, студ;
ЗЕЛЕНО: Цветът на природа и живота. Пресъздава: здраве, растеж, плодородие, пролет, прераждане, обновяване, изобилие, пари, младост, неопитност; Негативи: ревност, завист, отрова, отвращение, болест;
ЧЕРНО: Цветът на мистерията и силата. Пресъздава: изтънченост, шик, елегантност, класицизъм, сила, авторитет, мистерия, съмнение; Негативи: смърт, скръб, страх, зло;
БЯЛО: Цветът на мира. Пресъздава: непорочност, чистота, невинност, светлина, вяра; Негативи: малодушие, отстъпване;

И така след като знаете за предназначението на цветовете и имате готова композиция в главата си, подсилете проекта с подходящия цвят! Естествено експериментирайте и открийте най-добрата комбинация!

Digital Stock Photography

Наскоро ми попадна една книжка "Digital Stock Photography", където открих практични хитринки за стиловете в стока:

Опитайте се да правите снимки, които са: 

• Опростени, изчистени в дизайна;
• Имат ясни послания и силно въздействие;
• Имат интересни зрителни ъгли, необичайни гледни точки;
• Разнообразни на цветове, които подхождат  на настроението на сцената;
• Правдоподобни в жестовете, изпълнени с взаимодействие и емоция;
• Автентични в езика на тялото;
• Изчистени от маркови имена;
• Вертикални и хоризонтални;
• Замислени с пространство за писане;
• Оформени с договори - с модели и за собственост;

Избягвайте да правите снимки, които са:

• Разхвърляни, объркващи, отрупани; 
• Твърде детайлни, натоварени с информация;
• Предвидими, стандартни перспективи;
• С цвят употребен по всякакъв стандартен начин, така , че не подсилва посланието;
• Скалъпени, неестествени, вдървени или превзети;
• Изпълнени с лого, търговси марки и т.н.;
• Изключително и само хоризонтални кадри;
• Замислени без място за надписи;
• Неоформени с договори - с модели и за собственост;