петък, 30 октомври 2009 г.

Три дни в Истанбул

Няма защо да ви лъжа. Три дни за град като Истанбул са напълно недостатъчни. За това този пътепис ще бъде комбинация от два мои престоя там.
Като за начало ще кажа, че по-добрия вариант е пътуване с кола, въпреки прочутия трафик на града. Просто ей така – заради личния комфорт. Иначе пътят София – Истанбул /около 590 км/ е в добро състояние, кара се нормално, а след границата си е направо перфектен /три ленти + аварийна/ с достатъчно много и големи отбивки за почивка. В самия Истанбул – да, движение има и то какво. Тук задръстванията надминават всички мои представи за трафик, а град като София е бледа картинка в сравнение с движението тук. Въпреки знаци и светофари, тук се внимава и най-масово употребявано, сигнално средство е клаксона. Такситата са възможно най опасното превозно средство, карат като бесни, затова се пазете и от тях. Иначе транспорта е РЕДОВЕН, движи се по разписание, метрото е надземно, освен стария трамвай има още една линия, автобуси и фериботи. Към настоящия момент жетона /вместо билет/ за всички тези возила е 1,50 турски лири. Така. До тук за транспорта.

Малко факти:
• Градът е разположен на два континента – Европа и Азия, разделян от Босфора /това всеки го знае/.
• Дължината на Истанбул е 150, 160 и нагоре километра /поради бързото му разрастване не може да се установи точно колко/, а ширината 20-25-30 км. Това автоматично го прави най-големия град в Турция.
• Постоянното население е около 15 000 000, вероятно е доста повече, но и тук има огромен проблем с преброяването.
• Годишният бюджет на град Истанбул дами и господа, е ….. 15 000 000 000 евро …./и не, не съм объркала нулите/.
• Това е градът определящ генерално икономиката на Турция.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
1. Синята джамия
Това е първото нещо за което се сещам, когато се спомене Истанбул. Наричана още джамията на Султан Ахмед, е първата джамия с 6 минарета, дори ако не се лъжа е единствената такава в града. Отворена за молитви и посетители, както и за посетителки /в останалите джамии, поне тези покрай които съм минавала е недопустимо присъствието на жени/. Интериора е интересен, изрисувани са стените и таваните на куполите в топли цветове и мотиви. Подовете са застлани с килими. Наименованието на джамията идва от цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Посещението не се заплаща, единственото нещо което трябва да направите е да се събуете, да приберете обувките си в найлонов плик и да влезете. Само ще вметна, че за собствена сигурност, тук човек трябва да наблюдава чантата и портфейла си. Поради огромната посещаемост от всякакъв вид поклонници и туристи, местните джебчии също са тук.
Намира се в непосредствена близост до Хиподрума.


Тъй че:
2. Хиподрума
Ако така и така сте тук, то няма как да пропуснете трите колони от различен стил и епоха. Някогашният хиподрум бил мястото където народа се събирал да наблюдава конни надбягвания. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ІІ. Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул и в интерес на истината е отлично съхранен. Водата от фонтана е питейна, но не се препоръчва на туристите да я консумират, тъй като си има някакъв специфичен вкус и не би могло да се предвиди реакцията на всеки организъм.


3. Света София
По пътя към двореца Топкапъ, няма как да бъде подмината и Света София, и да и тази забележителност е до Синята джамия.

Една от големите църкви в световен мащаб, построена върху останките на стара църква през 532 г. В последствие при завладяване на града от турците огромната църква бива преобразена. Построяват се 4 минарета и биват заличени всички иконописи. През 1934 г. Кемал Ататюрк, наричан още Бащата на турците, въвежда изключителни промени в законите и обичаите на турците и именно тогава Света София е обявена за музей. Разкрити са някои от християнските елементи, но са запазени и такива от исляма. Вероятно заради директния сблъсък на двете религии и огромния мащаб на сградата, това е един от символите на Истанбул. За фотографите ще кажа само, че тук има адси много туристи, които непрекъснато влизат в кадър. За сметка на това обаче, след 22.30 - 23.00 часа е идеално, тъй като почти няма жива душа на площада.

4. Дворецът Топкапъ
В непосредствена близост до Света София се намира дворецът Топкапъ – забележете основният дворец. За да усети човек атмосферата и да успее да разгледа абсолютно всички паркове, градини и богатства, а и хареми разбира се, трябва да отдели между половин и един ден. Това също е една от големите туристически забележителности на града.
5. Цистерните или водохранилището на Истанбул
Фаворит №1 за мен са именно цистерните. Отново в непосредствена близост със Света София, под земята, на площ от около 10 000 кв. м., с 336 колони, всяка от която с височина от около 8 метра, от 532 г. насам се простира това водохранилище. Построено е с цел да има наличие на достатъчно питейна вода по време на войни.

Водоснабдяването в течение на няколко столетия се осъществявало от източниците на Белградските гори. Акустиката и осветлението тук са невероятни, дори често се организират концерти. Тук е заснета и една от сцените в серия на прочутия Джеймс Бонд. Има приятно кафене, а входа е 10 турски лири.

И да не забравя пожелайте си нещо, хвърляйки монета в кладенеца на желанията. Според легендата няма неизпълнено такова.


Следва продължение…..

петък, 16 октомври 2009 г.

New stock images !!!

Отдавна не бях пускала нищо /не, че не съм снимала/, но пусти мързел и време .... :)