Хе хе в голямото село имало и хубави неща, бързи, малки, но все пак неща които те изтласкват от сивото ежедневие. Казвам това, тъй като ходейки си днес и мислейки си какво му има на този град - всичко е едно такова сиво, мрачно, хората намръщени и бързащи, дочух една песен... А именно песента на въпросния врабец, стоеше си кротко, кацнал на храста, чуруликаше и се озърташе сякаш недумяващ за къде са се разбързали всички... Не се замислих, извадих апарата и го снимах за да запечатя този миг. И съвсем естествено се сетих за една песничка от детските ми години, която пък сега пеят и моите деца, надявам се и техните да я пеят :)
Песента на врабчето
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Аз съм малкият врабец,
веселяк съм и певец.
яла зима тук стоя и
децата веселя.
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
рез прозорците надничам и
от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега и
от студ не се боя.
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трохички
затова оставам аз
цяла зима тук при вас!
