петък, 27 февруари 2009 г.

Stock !!!

Напоследък ме тресе здравословната вълна и почти всичко което съм заснела за микро-сток агенциите в последните дни е продиктувано от тази ми последна мода. :о) И така ето няколко снимчици направени през последните дни на тема здраве - диета и спа.




Хранителни истории:





...напитка....



... и почивкааааааааа......




Сега ми остава да спра цигарите и ще има снимки от сорта No smoking!!! :о)

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

ДЕН ПОСЛЕДЕН…- понеделник - и ТАКА четвъртият ден /последен/ започна много, много рано, около 6 сутринта, поради лошият ми навик да ставам рано в делнични дни и поради факта, че бях забравила да изключа будилника. Както и да е, днес си заминавахме и трябваше и без друго пълноценно да запълним всяка една минутка. Набързо се оправихме и тръгнахме да търсим кафене. И познайте в понеделник, работен ден, милото кафене с ротативки и уникално кафе за 1 EUR вече работеше и усмихнатия продавач разливаше от вълшебната течност на всеки спрял преди работа за глътка. Тук на по кафе, групата се събра /сравнително бързичко/ , защото това беше денят дружно определен от всички като „ден-свободно време”. Така всеки щеше да прави каквото си пожелае – забележителности, шопинг, кафенета и разните там други възможности, които града предлага. Съвсем нормално имахме обаче малко време, тъй като трябваше да освободим стаите в 12.00 и съвсем нормално тръгнахме да се възползваме /най-накрая/ от въпросните ГОЛЕМИ НАМАЛЕНИЯ. Като казвам големи, те са наистина големи. Зимните колекции на ZARA, BENETTON и други /да не ги изброявам/ бяха изложени на отделни щандове с етикетчета с минимални стойности. Каквото си поискате на каквато цена искате. Предполагам е излишно да споменавам, че женската половина от групата почти бе обезумяла и се сдобихме с неща от които имахме и от които нямахме нужда. Мъжете също останаха доволни /бих казала/. След облеклата се отправихме към супермаркета на Corte Inglés за да отнесем в бутилка сангрия от испанския дух и в БГ. Естествено, влезе ли човек в такъв магазин не може да излезе само с сангрията, а с още куп деликатеси и сладости за кулинарната душа. В последният половин час се върнахме отново на La Rambla за да вдъхнем последни глътки от живота на Барселона. Не знам дали от бързане преди или от нежелание за тръгване сега, но едва сега видяхме че на тази улица освен многото магове и магазини, на средната пешеходна алея има едни павилиончета. Те са страхотни, защото за продажба се продава не друго, а всякакви видове папагали, канарчета и други птици – любимци на каталунците. Носеше се и аромат на цветя от многобройните цветари, също разположили се тук. И така под песента на птици и аромата на цветя в паметта ми остана многолюдната La Rambla – основна туристическа артерия. С огромно нежелание тръгнахме към хостела за да върнем ключът от тридневната ни къщурка. Събрахме багажа, който незнайно как се беше увеличил и натежал до безумие и се отправихме към станцията на метрото. Скромният обяд, залят с няколко cervecas не успя да притъпи мъката от факта, че напускаме един толкова красив, подреден и приветстващ град само за да се завърнем в сивата действителност. Едвам, едвам, изтъркаляхме куфарите и се отправихме към летището за да дочакаме самолета, който щеше да ни върне обратно в ежедневието….

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

….ДЕН ТРЕТИ… Ден трети започна около 8. Започна по-различно от ден втори тъй като беше неделя… Тук неделя е неделя – т.е. ден за почивка. Кафето на ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás не работи, не работи и павилиона за вестници. Тръгвам да търся кафе. Времето е леко облачно и хладно и примирено загръщам якето. Хора по улиците не срещам /почти/, няма движение, няма нищо. Днес е неделя. Многомилионният град вероятно все още спи. Доста трудно откривам едно отворено магазинче – смесено със закуски, кафе и други хранителни продукти. Взимам си 3 кафета /да не би и този да затвори/  и се връщам към хостела да разбудя българската група. От там след около минимум два часа изчакване, пиене на кафе и закуска се отправяме към забележителност №1 – Sagrada Família. По пътя – тъй като сме пешеходци за момента, откриваме още от чудесата на Барселона и града леко започва да се пробужда. Вече срещаме хора, трафика се раздвижва, нещата тръгват в правилната посока. И така… От уличка в уличка и изведнъж пред нас се изправя величествена и недостижима ТЯ – прочутата Sagrada Família. Дело на Antoni Gaudi и още доста хора. От тук нямам достатъчно снимки, тъй като надвисналите кранове и облаци не пробудиха музата ми. Но….. нареждаме се на ужасяващо дълга опашка за билети за да влезнем, въпреки нежеланието на част от групата за чакане и още нещо…  и учудващо бързо се сдобиваме с билет към храма. Още на входа на това великолепно дело на архитектурата замръзвам от удивление колко гениална е човешката мисъл. Още в далечната 1882 година е положен първият камък на сградата от Francesc del Villar, който съвсем скоро след това поради несъгласия с църковното настоятелство прекратява работа по проекта. През 1883 младият Гауди се заема с проектирането и изграждането на катедралата. На този си проект Гауди отдава последните 40 години от живота си. Наистина впечатляващо е всичко тук – от входната врата с гравирани надписи до колоните в основната част, за изумителната фасада – думите просто не достигат. За жалост може би, катедралата все още е в процес на строеж. По проект ще бъде окончателно завършена около 2030 година. Но представете си нещо, което е било в главата на един гений да бъде строено толкова много години и все още е незавършено. Представете си фантазията и любовта към работата си, която този човек е имал в себе си. Представете си, че за един кратък живот не само е изградил символите на един огромен град, но е оставил в наследство проектите си и мечтите си за да бъдат продължени. Ето защо това е символът на Барселона и цел №1 за всеки турист тук. Задължително е също да бъде посетен музеят на катедралата в приземния етаж. Тук не само се вижда как е градена стъпка по стъпка катедралата, но изпъква и гениалността на архитекта в макети и проекти. Може да се види всеки един детайл от коя част на природата е добил форма, всяка една идея как се е превърнала в реалност, всяка една година как се е надигало това произведение на изкуството. Тук е момента да замълча, тъй като все пак всеки за себе си трябва да открие и усети Sagrada Família. Продължаваме към цел №2 - поне за мен. Parc Guell – отново дело на Гауди – отново невероятен израз на въображение. Тук многоцветни мозайки се вплитат в естествен синхрон с растителност и камък. Наистина нямам думи. Затова просто ще замълча. Просто идете и вижте. Вероятно от своята височина парка има една от най приятните гледки от високо към града. Но не се тревожете до тази височина се стига с ескалатори за да може да се насладите по-дълго на разходка сред каменни колони в женски форми, палми и кактуси, пясъчни пътеки и тераси с пъстроцветни мозайки. И всичко това за да ви отведе до музея на Антони Гауди и да докоснете част от творчеството му. В този музей можете да видите мебели, проектирани от него /казвам ви няма такавъ форма на дървото просто/, бюрото на което е чертал проектите си и др. В случай, че това ви идва в повече има прилично кафене на терасата с изглед към Барселона, където можете да отпочинете, да хапнете да изпиете чаша кафе или вино. С две думи всичко е измислено в удобство на негово величество туриста. След кратката почивка продължаваме към мъжката цел №1 - Nou Camp – дом на FCBarcelona. След кратко пътешествие с метро, достигаме целта и о, чудо, днес е неделя. Стадионът както и музеят към него не работят. Все пак е неделя. Мъжете с омърлушени физиономии и жените с не чак толкова омърлушени /да не казвам полуразвеселени/ продължаваме към Parc del Montjuic – тук ни посреща дворецът на Montjuic, който за испанците е символ на насилие и терор, тъй като тук са държани политически затворници. За наше съжаление сега тук държаха представители на мобилните оператори и достъпа до двореца беше ограничен, тук останах с впечатления само от фасадата. Тук също така се намира La Fontana Mágica – прочутият пеещ цветен фонтан, който се мъдри весело по картичките на Барселона. Сега е момента да отбележа, че този фонтан работи само в петък и събота – първо представление от 19.00 и второ от 22.00. Във време различно от споменатото не го търсете и не се надявайте да видите зрелищно представление – ако сте с изморени туристи/туристки – рискувате масово, публично ругаене, да дори и любов на площада. Както и да е. С нечовешко усилие се отправяме към Олимпийския стадион, където мъжката половина може да си начеше крастата. Предстоеше футболен мач. И явно за мъжа да си на стадион в Барселона е нещото от сорта Рим и папата. Остават на España vt. Sеvilla. Тук другата част от групата решава да почива преди срещата със запалянковците за вечеря. Хубаво щеше да бъде ако и тази група не се бе разделила на две, защото повярвайте ми – НЯМА НИЩО ПО-СЛОЖНО ОТ ТОВА ДА ТЪРСИШ ВОДКА В БАРСЕЛОНА, В НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР. Казвам това тъй като отделеното за почивка време от над час и половина, премина в бясно препускане по малки и големи улички, прекачвания с метро, множество въпроси към минаващи и преминаващи, множество поздрави по адрес на желаещия водка и т.н. Та затова ако сте фен на по-твърдия алкохол, какъвто вече споменахме че в ресторантите няма и сте решили да забиете по едно преди вечеря в хотела, то за Бога не го правете в неделя. Рискувате да убиете и последната здрава туристическа частица у хората, както вероятно и желанието им да ходят на туризъм с вас следващия път. Но забележете, тъй като винаги има ирония във всичко, прибирайки се към хотела, в магазинчето за кафе от сутринта се продава и водка и уиски и други екстри. Няма да ви обяснявам как се тръснах на бордюра с водчица в ръка, на ръба на силите си и запалих цигара. То да плачеш или да се смееш, но се отправихме на вечеря….след което не помня с какви силици се прибрах до стаята, съблякла съм се и съм заспала….





сряда, 18 февруари 2009 г.

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...









 

ДЕН ВТОРИ


....7.20 ч.…в тихата стая на хостела, отваряме очи – не защото е шумно или нещо друго, а защото сме в Барселона, и дори спящи, тръпнем в очакване да се юрнем по красивите улици на Барселона… На ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás има Cafetería, където странници като нас могат да изпият по кафе, изчаквайки момента на тръгване. Кафето е невероятно добро като за 1 EUR, за тази цена получавате приятна гореща напитка, даваща сила за цял пешеходен ден. Тук също така, се продават закуски – bocadillos /сандвичи/ с каквото се сетите, а също и кроасани с шоколад, масло и какво ли още не. Можете даже да си опитате късмета на 2 игрални машини, но това е само в случай, че няма какво да  правите. И така продължава денят, чакайки групата изпивам второ и трето кафе и съм готова да претичам Барселона на длъж и на шир. Вероятно вече се сещате че обстановката около мен е спокойна, защото хората започват разходки, тръгват на работа, колите спират на червено и тръгват на зелено /точно както си трябва/, скутерите и моторите напускат определените им за целта места… Всичко е спокойно, подредено и изчистено. Групата постепенно се събира и започваме да обсъждаме накъде и как.
10.30 /може би/ Потегляме по Carrer d’Ausiás към Park de Ciutadella и първата гледка която разбива всички илюзии са изчистени, отлично асфалтирани улици, с широки тротоари за пешеходци и рампи, рампи, навсякъде рампи за колички, алеи за велосипедисти и разни неща все непознати за българина… Държа да отбележа, че за 4 дни в Барселона не видях дупка или кола спряла на тротоара. Всичко е подредено и уредено така, че никой на никого да не пречи. Улиците са еднопосочни и задръствания няма. Веднага след това погледа се изпълва от Ark de Triomf – величествена и голяма. Арката е начало на огромен парк, а алеята на този парк е обградена от палми и други видове дървета, някой зелени, някой по това време на годината – не. Алеите естествено не са от бетон. Тревата е зелена и поддържана, а пейките достатъчно, та да може човек да поседне и почине без да търси. Арката е построена през 1888 година за изложение от архитект Josep Vilaseca i Casanovas. Изградена от червени тухли и фризове от каменни скулптури. В предната си част фризът се нарича "Barcelona rep les nacions" или „Барселона приветства нациите”, а в горната част са изобразени 49 испански провинции. Наистина впечатляваща гледка, тъй като минаването на млади хора, туристи и майки с деца под толкова старинен монумент е нещо нормално и обикновено. Но ето го и Park de Ciutadella – огромен и подреден, изпълнен с множество статуи, фонтани, алеи и екзотични дървета. Невероятното за мен тук беше наличието на свободно летящи папагали. Нещо като нашите врабчета, но зелени. Това, което знаех за Барселона бе, че тук ги обожават и отглеждат в клетки, но не и че ще ги срещна сред природата. Друго интересно нещо бе моделът на слон в размер 1:1, до който всеки има достъп – да се снима, да пипне, да види. За най – малките има предостатъчно люлки, пързалки и въртележки, оградени с плетове от растения /вероятно за да бъдат по-спокойни родителите/. Както и да е, времето тече и се отправяме към пристанището на Барселона и прочутият аквариум.
 Пристанището е огромно с множество луксозни и не толкова луксозни яхти, големи и още по-големи кораби. Обградено от табели кое на къде се намира и алеи с пейки /вероятно за туристите/. Точно там се намира и историческия музей на Каталуния. Всичко това не би могло да бъде същото без множеството ресторантчета за средиземноморска кухня, подредени в очакване на своите посетители. Впечатляващо е да видиш стотици подредени маси с поставени прибори, чаши и чинии.
L 'AQUARIUM BARCELONA е най-големият в Европа, ето защо е разбираем интереса и дългата опашка пред гишетата за билети. Срещу вход от 17 EUR човек се сблъсква с подводния свят на чудесата, където над главата във воден тунел препускат акули, скатове и други видове морски обитатели. В по-малките аквариуми спокойно се гмуркат всички герой от „Да откриеш Немо”, анемонии, октоподи и морски кончета. Като казвам по-малки, отбелязвам, че те изобщо не са малки, защото в родната зоо градина дори най-големият аквариум не е такъв размер. Естествено всичко е чисто и за рибите е подредена приятна обстановка от зеленина не само във водата, но и извън нея. След множество ох и ах и виж това и онова се отправяме към изхода, където набързо грабваме по няколко сувенира и продължаваме.
Пред очите ни се разкрива статуята на Христофор Колумб – сочещ и гледащ към нови светове и посрещащ и изпращащ всеки морски пътешественик. Статуята  е издигната през  1888 г. – от желязо и бронз, отново по повод на споменатото вече изложение. Била вдигната като символ, който да напомня на хората за откриването на Америка. Хубава възможност е изкачването с панорамен асансьор до върха на статуята от където се разкрива невероятна панорама към La Rambla. Точно тук се намира и антикварният пазар на Барселона, където се продават всевъзможни неща – от зъб на акула до старинни обувки за фламенко. След кратка обиколка на сергиите се отправяме към La Rambla. Това е улица започваща от статуята на Колумб и стигаща до Plaça de Catalunya. Осеяна с множество магазинчета за сувенири с пешеходна алея по средата, на която отново са се настанили всевъзможни сергии, това е главна туристическа артерия. От тук може да се закупи почти всичко – от сувенири до марихуана /в малките часове/. Улицата е претъпкана от пешеходци и всевъзможни мимове, готови да се снимат или да ви изкарат акъла срещу някой цент. Това е и подходящо място за обяд на крак, тъй като има достатъчно тапас барове и дюкянчета с различни сандвичи. За небързащите има и няколко ресторанта, където се сервира местната паеля.
 Отклоняваме се в една от пресечките на La Rambla и влизаме в нова светлина. От шума на туризма, попадаме в тишината на Barri Gótic – тесни улички, по които не минават коли, поради факта, че място за тях няма. Тук дори полицията се е моторизирала със скутери. Сградите са стари и почти от всеки балкон се показват цветя и палми. Тук таме се чуват домашни папагалчета от клетките си. Има какви ли не магазинчета – за книги, бонбони, антиквариати и мода. Разходката в този район на Барселона наподобява разходка в стария град в Пловдив, само дето е по-приветливо и спокойно. Съвсем по правилата на туриста една от уличките ни отвежда към катедралата на Барселона. За съжаление към настоящия момент там течеше реставрация, но дори отвън това е невероятна сграда с великолепна фасада , извисяваща се още от 1298 г. На фона на тази старинна забележителност, бе издигната сцена – вероятно по случай денят на влюбените, а наоколо търчаха малчугани, всеки играещ с нещо или някой. Отново обратно, по различни улички и се връщаме към Plaça de Catalunya, където отпускаме в първата слънчева Cafetería, на по глътка от прекрасната течност, наречена café sin leche или café con leche – по желание на клиента. И така със сетни сили се впускаме в търсене на магазини /тъй като по това време на годината в града протичат големите намаления на зимни колекции/ и на Marcat de La Boqueria. За любителите на шопинг терапията няма по добра улица от Pfrtal de l’Ángel и няма по-добро време на годината от Февруари за да се сдобие с дрешки на прочути марки на нищожна цена.
 Мarcat de La Boqueria е най-известният хранителен пазар в Барселона. Намира се в непосредствена близост до La Rambla и тук можете да намерите абсолютно, и като казвам абсолютно, наистина имам предвид точно това, абсолютно всичко за ядене – всякакви плодове и зеленчуци, подредени по невероятен начин, вероятно хиляди видове бонбони от шоколад желе и плодове, местния Torron във всякакви варианти и комбинации, хлябове, меса и месни деликатеси, стотици видове сирена от различни точки на света, подправки и фрешове и съвсем нормално видове, и видове риби, миди, октоподи и други морски познати и непознати деликатеси. Този маркет е едно от нещата, които си заслужава да бъде видяни, колкото и да сте изморени, колкото и всичко да се стовари върху вас, особено пък ако сте любител кулинар. Друго забележително място за шопинг маниака е огромният Corte Inglés, нещо като Mall of Sofia, умножен по 10. Огромен магазин на 9 етажа, където различни марки и вериги са разположили новите си колекции. Тук може да се намери храна /в приземния етаж/, парфюмерия и бельо, мъжка и дамска мода, играчки, книги, бяла и черна техника и всичко което не съм изброила и всичко това в огромни количества. Интересно тук е че всяка намалена стока или такава, която е на някакъв вид промоция се намира на предпоследния етаж – от мебели до прашки, всичко намалено е на този етаж. Последният етаж на магазина е определен за хранене и почивка. Колкото и да сте изморени – качете се тук. От панорамната тераса на кафенето се разкрива великолепна гледка към площада от високо.
И тъй като уморителната разходка и множеството туристически и шопинг емоции ни изтощиха се отправихме за едночасова почивка в хостела. Вероятно около 8.30 – 9,00 се отправихме на вечеря. Е, няма да ви казвам що народ в събота вечер, 14 Февруари имаше. Всякакви хора – малки, големи, бели, черни, пеещи, танцуващи и какви ли още не. Толкова хора не бях виждала на нито едно от посетените от мен места. Нощният живот започваше да кипи. Разминавахме се с двойки, групи, самотници, всеки поел в своята си посока с цвете, балон или вестник в ръка. Ние се отправихме към ресторант, а единственото ни условие бе да може да се пуши /защото една част бяхме пушачи/ и храната да е вкусна. Ето това вече е трудна работа в Барселона, не за храната, а за пушенето. Тук не се пуши вътре в реномираните заведения. Пушачите са настанени на външните маси на тротоара, прилично подгрявани от външни газови печки. Но, както се казва Se lavi и се настанихме вътре. Това е и момента в който почти всеки опита paella. По местна традиция, все пак сме на брега на Средиземно  море, паелята се приготвя с ориз и морски дарове, но за тези като мен на които не им понася може да се възползват от пилешка. Невероятно вкусна. Има я и във вариант за вегетарианци – зеленчукова. Това е едно от нещата, които няма как да не бъдат опитани, когато става въпрос за Испания. Отново ще кажа за сангрията, тъй като отново присъстваше на масата, както и cerveca /бира/. Важно за отбелязване е, че тук по ресторантите се употребява само вино и бира, концентрат се сервира в барове и дискотеки. Вечерта продължи на по коктейл в близък бар - на по мохито и сладки приказки, след което, просто нямаше начин и трябваше да поспим, за да се приготвим за следващия туристически ден в Барселона…


 

Репортажно....






Поредният взрив в София, бар Неро - приятно местенце за сбирки на множество, различни хора/без значение какви/. В нощта срещу 18.02.2009 - самоделна бомба и ето го резултата. Жертви няма за щастие, но дали можем да сме сигурни, че следващият път ще бъде така. Съседи, случайно минаващи, полиция и репортери - сбирка от хора наблюдаващи пораженията от нечия самоделка. А,  да,  и собственика на бара, т.н. Пилето - Николай Методиев... Няколко набързо направени кадъра от мястото на събитието.... 

вторник, 17 февруари 2009 г.

Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...


 
 
ДЕН ПЪРВИ ..... и така дойде дългоочакваният ден... Петък, 13-ти, 2009 година…. София… около – 5 С…прехвърча сняг….Групата от шест души се отправи към Терминал 1 на софийското летище, който както може и когато може. Около 15,30 ч. местно време на по кафе набързо обмислихме или не дообмислихме планове и посоки в многомилионният град. Та както и да е. Заехме места в самолета и право към Барселона. Полет около 2 часа и 40 минути, кацане, топла връзка и ето, че сме там. На летище ЕЛ ПРАТ. Летището е голямо, подредено, с табели като за малоумни, където няма как да сгрешиш. Хората, включително обслужващ персонал и полиция – любезни, мили и насочващи заблудени туристи като нас, например. Температура – около 12-13 градуса. Та както и да е, взимаме билет Т 10, предварително проучен, че това е най-изгодният като цена за пътуващи с метро и влак. Набързо по цигара и влакът идва, точно на време, така както е изписано на таблото, нито минута по рано и нито минута по късно. Кеф. Къде ти в нашата мила Родина подобно нещо, друго си е да кибичиш като ненормален по спирки и спирчици и да тръпнеш в недоумение един или три автобуса ще се изсипят след 40, а можеби и 50 минути. Но да се върнем в Барселона. Местните влакове са RENFE - изключително чисти и поддържани, забележете – топли и със санитарен възел на всеки вагон. Пригодени за инвалиди и с карта на цялата мрежа на абсолютно всяка врата. Естествено и тук трябваше да питаме за посока, но хората и тук – любезни. Ех, кеф. На англо – испано – знаков език набързо разбрахме кой е следващия влак за прекачване и ето ни на пъпа на Барселона. Plaça de Catalunya.Огромен площад, заобиколен от още по огромни сгради. Самият площад е изпълнен фонтани, скулптури и градинки. Няма нужда да споменавам, че пейки и осветление има. Естествено като за петък вечер имаше доста хора – младежи насядали къде ли не, пеейки и забавлявайки се, пушейки, рисувайки по земята, смеещи се…Спокойни хора, в спокоен град, в петък вечер… Естествено всички на мига бяхме обгърнати в безгрижие и спокойствие, но избързахме да си настаним за да видим дали случайно и хостелът е това което беше показано в интернет. И познайте какво…. Ами по добре беше. Невероятно, но факт. В самият център на Барселона, в една тиха уличка на име Girona, има един Hostal Girona, където въпреки късното ни пристигане, стаите си стояха запазени за нас въпреки препълненият от туристи град. Любезният собственик отвори вратата усмихнат и приветлив:
 Hola! ¡Bienvenidos!
Набързо разгледахме стаите - кой, къде, какво. Човекът ни обясни къде да хапнем и къде не, къде да пийнем и къде не и се отправихме към сърцето на нощна Барселона.
Съвсем нормално беше първо да се подкрепим и се установихме в приличен тапас бар с местни деликатеси и сангрия. Е няма по-голямо удоволствие за туриста след дълъг ден на път да отпие глътка от това прекрасно, сладникаво, плодово вино и да хапне вкусно. Сангрията е червено вино, леко подсладено. Испанците го правят с vino tinto, захар, лимони, портокали и лед. Е нямам думи просто. Лека изстудена напитка с приятен плодов вкус, създаваща настроение. След приятната почивка решихме да направим леко кръгче на околните улици, където все още имаше отворени магазини и заведения за бързо и бавно хранене… Навсякъде кипи живот въпреки късния час. Млади и стари хора се разхождат по улиците – бавно и спокойно. Никой за никъде не бърза. Всички са спокойни. Няма да излъжа ако кажа, че в 1,30 през нощта семейства с бебенца се разхождаха по улиците…. Това е една типично испанска черта – всичко се прави по-късно… закусва се по-късно, обядва се и се вечеря по-късно и се остава навън до още по-късно ….но за жалост нашата група не беше настроена на този ритъм и се отправихме към топлите легла да отпуснем крак…..

Факти за Барселона:
• Барселона е столица на област Каталуния
• Барселона е вторият по големина град в Испания
• Население - над 1,616,000
• Местоположение – на средиземноморски бряг
• Летище ЕЛ ПРАТ е второто по големина в Испания
Следва продължение....

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

A Weekend in Barcelona....






 
 
 

 ..... и ето почти дойде дългоочакваният миг, в който самолетът ще излети от софийския Терминал 1.... Подготвила съм апарат, обективи и статив и утре изчезвам от голямото село. За жалост винаги, когато чакаш прекалено дълго времето почти е спряло и часовете се изнизват лекичко, лекичко или иначе казано в испански дух: poquito a poco .....

Снимките не са правени от мен, но се надявам следващата седмица да постна моите.... :)).... eто защо очаквайте продължение....