Пътепис за един уикенд в Барселона през Февруари...

 

ДЕН ВТОРИ

....7.20 ч.…в тихата стая на хостела, отваряме очи – не защото е шумно или нещо друго, а защото сме в Барселона, и дори спящи, тръпнем в очакване да се юрнем по красивите улици на Барселона… На ъгъла на Calle Girona и Carrer d’Ausiás има Cafetería, където странници като нас могат да изпият по кафе, изчаквайки момента на тръгване. Кафето е невероятно добро като за 1 EUR, за тази цена получавате приятна гореща напитка, даваща сила за цял пешеходен ден. Тук също така, се продават закуски – bocadillos /сандвичи/ с каквото се сетите, а също и кроасани с шоколад, масло и какво ли още не. Можете даже да си опитате късмета на 2 игрални машини, но това е само в случай, че няма какво да  правите. И така продължава денят, чакайки групата изпивам второ и трето кафе и съм готова да претичам Барселона на длъж и на шир. Вероятно вече се сещате че обстановката около мен е спокойна, защото хората започват разходки, тръгват на работа, колите спират на червено и тръгват на зелено /точно както си трябва/, скутерите и моторите напускат определените им за целта места… Всичко е спокойно, подредено и изчистено. Групата постепенно се събира и започваме да обсъждаме накъде и как.
10.30 /може би/ Потегляме по Carrer d’Ausiás към Park de Ciutadella и първата гледка която разбива всички илюзии са изчистени, отлично асфалтирани улици, с широки тротоари за пешеходци и рампи, рампи, навсякъде рампи за колички, алеи за велосипедисти и разни неща все непознати за българина… Държа да отбележа, че за 4 дни в Барселона не видях дупка или кола спряла на тротоара. Всичко е подредено и уредено така, че никой на никого да не пречи. Улиците са еднопосочни и задръствания няма. Веднага след това погледа се изпълва от Ark de Triomf – величествена и голяма. Арката е начало на огромен парк, а алеята на този парк е обградена от палми и други видове дървета, някой зелени, някой по това време на годината – не. Алеите естествено не са от бетон. Тревата е зелена и поддържана, а пейките достатъчно, та да може човек да поседне и почине без да търси. Арката е построена през 1888 година за изложение от архитект Josep Vilaseca i Casanovas. Изградена от червени тухли и фризове от каменни скулптури. В предната си част фризът се нарича "Barcelona rep les nacions" или „Барселона приветства нациите”, а в горната част са изобразени 49 испански провинции. Наистина впечатляваща гледка, тъй като минаването на млади хора, туристи и майки с деца под толкова старинен монумент е нещо нормално и обикновено. Но ето го и Park de Ciutadella – огромен и подреден, изпълнен с множество статуи, фонтани, алеи и екзотични дървета. Невероятното за мен тук беше наличието на свободно летящи папагали. Нещо като нашите врабчета, но зелени. Това, което знаех за Барселона бе, че тук ги обожават и отглеждат в клетки, но не и че ще ги срещна сред природата. Друго интересно нещо бе моделът на слон в размер 1:1, до който всеки има достъп – да се снима, да пипне, да види. За най – малките има предостатъчно люлки, пързалки и въртележки, оградени с плетове от растения /вероятно за да бъдат по-спокойни родителите/. Както и да е, времето тече и се отправяме към пристанището на Барселона и прочутият аквариум.
 Пристанището е огромно с множество луксозни и не толкова луксозни яхти, големи и още по-големи кораби. Обградено от табели кое на къде се намира и алеи с пейки /вероятно за туристите/. Точно там се намира и историческия музей на Каталуния. Всичко това не би могло да бъде същото без множеството ресторантчета за средиземноморска кухня, подредени в очакване на своите посетители. Впечатляващо е да видиш стотици подредени маси с поставени прибори, чаши и чинии.
L 'AQUARIUM BARCELONA е най-големият в Европа, ето защо е разбираем интереса и дългата опашка пред гишетата за билети. Срещу вход от 17 EUR човек се сблъсква с подводния свят на чудесата, където над главата във воден тунел препускат акули, скатове и други видове морски обитатели. В по-малките аквариуми спокойно се гмуркат всички герой от „Да откриеш Немо”, анемонии, октоподи и морски кончета. Като казвам по-малки, отбелязвам, че те изобщо не са малки, защото в родната зоо градина дори най-големият аквариум не е такъв размер. Естествено всичко е чисто и за рибите е подредена приятна обстановка от зеленина не само във водата, но и извън нея. След множество ох и ах и виж това и онова се отправяме към изхода, където набързо грабваме по няколко сувенира и продължаваме.
Пред очите ни се разкрива статуята на Христофор Колумб – сочещ и гледащ към нови светове и посрещащ и изпращащ всеки морски пътешественик. Статуята  е издигната през  1888 г. – от желязо и бронз, отново по повод на споменатото вече изложение. Била вдигната като символ, който да напомня на хората за откриването на Америка. Хубава възможност е изкачването с панорамен асансьор до върха на статуята от където се разкрива невероятна панорама към La Rambla. Точно тук се намира и антикварният пазар на Барселона, където се продават всевъзможни неща – от зъб на акула до старинни обувки за фламенко. След кратка обиколка на сергиите се отправяме към La Rambla. Това е улица започваща от статуята на Колумб и стигаща до Plaça de Catalunya. Осеяна с множество магазинчета за сувенири с пешеходна алея по средата, на която отново са се настанили всевъзможни сергии, това е главна туристическа артерия. От тук може да се закупи почти всичко – от сувенири до марихуана /в малките часове/. Улицата е претъпкана от пешеходци и всевъзможни мимове, готови да се снимат или да ви изкарат акъла срещу някой цент. Това е и подходящо място за обяд на крак, тъй като има достатъчно тапас барове и дюкянчета с различни сандвичи. За небързащите има и няколко ресторанта, където се сервира местната паеля.
 Отклоняваме се в една от пресечките на La Rambla и влизаме в нова светлина. От шума на туризма, попадаме в тишината на Barri Gótic – тесни улички, по които не минават коли, поради факта, че място за тях няма. Тук дори полицията се е моторизирала със скутери. Сградите са стари и почти от всеки балкон се показват цветя и палми. Тук таме се чуват домашни папагалчета от клетките си. Има какви ли не магазинчета – за книги, бонбони, антиквариати и мода. Разходката в този район на Барселона наподобява разходка в стария град в Пловдив, само дето е по-приветливо и спокойно. Съвсем по правилата на туриста една от уличките ни отвежда към катедралата на Барселона. За съжаление към настоящия момент там течеше реставрация, но дори отвън това е невероятна сграда с великолепна фасада , извисяваща се още от 1298 г. На фона на тази старинна забележителност, бе издигната сцена – вероятно по случай денят на влюбените, а наоколо търчаха малчугани, всеки играещ с нещо или някой. Отново обратно, по различни улички и се връщаме към Plaça de Catalunya, където отпускаме в първата слънчева Cafetería, на по глътка от прекрасната течност, наречена café sin leche или café con leche – по желание на клиента. И така със сетни сили се впускаме в търсене на магазини /тъй като по това време на годината в града протичат големите намаления на зимни колекции/ и на Marcat de La Boqueria. За любителите на шопинг терапията няма по добра улица от Pfrtal de l’Ángel и няма по-добро време на годината от Февруари за да се сдобие с дрешки на прочути марки на нищожна цена.
 Мarcat de La Boqueria е най-известният хранителен пазар в Барселона. Намира се в непосредствена близост до La Rambla и тук можете да намерите абсолютно, и като казвам абсолютно, наистина имам предвид точно това, абсолютно всичко за ядене – всякакви плодове и зеленчуци, подредени по невероятен начин, вероятно хиляди видове бонбони от шоколад желе и плодове, местния Torron във всякакви варианти и комбинации, хлябове, меса и месни деликатеси, стотици видове сирена от различни точки на света, подправки и фрешове и съвсем нормално видове, и видове риби, миди, октоподи и други морски познати и непознати деликатеси. Този маркет е едно от нещата, които си заслужава да бъде видяни, колкото и да сте изморени, колкото и всичко да се стовари върху вас, особено пък ако сте любител кулинар. Друго забележително място за шопинг маниака е огромният Corte Inglés, нещо като Mall of Sofia, умножен по 10. Огромен магазин на 9 етажа, където различни марки и вериги са разположили новите си колекции. Тук може да се намери храна /в приземния етаж/, парфюмерия и бельо, мъжка и дамска мода, играчки, книги, бяла и черна техника и всичко което не съм изброила и всичко това в огромни количества. Интересно тук е че всяка намалена стока или такава, която е на някакъв вид промоция се намира на предпоследния етаж – от мебели до прашки, всичко намалено е на този етаж. Последният етаж на магазина е определен за хранене и почивка. Колкото и да сте изморени – качете се тук. От панорамната тераса на кафенето се разкрива великолепна гледка към площада от високо.
И тъй като уморителната разходка и множеството туристически и шопинг емоции ни изтощиха се отправихме за едночасова почивка в хостела. Вероятно около 8.30 – 9,00 се отправихме на вечеря. Е, няма да ви казвам що народ в събота вечер, 14 Февруари имаше. Всякакви хора – малки, големи, бели, черни, пеещи, танцуващи и какви ли още не. Толкова хора не бях виждала на нито едно от посетените от мен места. Нощният живот започваше да кипи. Разминавахме се с двойки, групи, самотници, всеки поел в своята си посока с цвете, балон или вестник в ръка. Ние се отправихме към ресторант, а единственото ни условие бе да може да се пуши /защото една част бяхме пушачи/ и храната да е вкусна. Ето това вече е трудна работа в Барселона, не за храната, а за пушенето. Тук не се пуши вътре в реномираните заведения. Пушачите са настанени на външните маси на тротоара, прилично подгрявани от външни газови печки. Но, както се казва Se lavi и се настанихме вътре. Това е и момента в който почти всеки опита paella. По местна традиция, все пак сме на брега на Средиземно  море, паелята се приготвя с ориз и морски дарове, но за тези като мен на които не им понася може да се възползват от пилешка. Невероятно вкусна. Има я и във вариант за вегетарианци – зеленчукова. Това е едно от нещата, които няма как да не бъдат опитани, когато става въпрос за Испания. Отново ще кажа за сангрията, тъй като отново присъстваше на масата, както и cerveca /бира/. Важно за отбелязване е, че тук по ресторантите се употребява само вино и бира, концентрат се сервира в барове и дискотеки. Вечерта продължи на по коктейл в близък бар - на по мохито и сладки приказки, след което, просто нямаше начин и трябваше да поспим, за да се приготвим за следващия туристически ден в Барселона…