...and a little gamble...
петък, 20 ноември 2009 г.
New Stock images from me...
...and most of them with Christmas and New Year moods of course...
...and a little gamble...
...and a little gamble...
петък, 30 октомври 2009 г.
Три дни в Истанбул
Няма защо да ви лъжа. Три дни за град като Истанбул са напълно недостатъчни. За това този пътепис ще бъде комбинация от два мои престоя там.
Като за начало ще кажа, че по-добрия вариант е пътуване с кола, въпреки прочутия трафик на града. Просто ей така – заради личния комфорт. Иначе пътят София – Истанбул /около 590 км/ е в добро състояние, кара се нормално, а след границата си е направо перфектен /три ленти + аварийна/ с достатъчно много и големи отбивки за почивка. В самия Истанбул – да, движение има и то какво. Тук задръстванията надминават всички мои представи за трафик, а град като София е бледа картинка в сравнение с движението тук. Въпреки знаци и светофари, тук се внимава и най-масово употребявано, сигнално средство е клаксона. Такситата са възможно най опасното превозно средство, карат като бесни, затова се пазете и от тях. Иначе транспорта е РЕДОВЕН, движи се по разписание, метрото е надземно, освен стария трамвай има още една линия, автобуси и фериботи. Към настоящия момент жетона /вместо билет/ за всички тези возила е 1,50 турски лири. Така. До тук за транспорта.
Малко факти:
• Градът е разположен на два континента – Европа и Азия, разделян от Босфора /това всеки го знае/.
• Дължината на Истанбул е 150, 160 и нагоре километра /поради бързото му разрастване не може да се установи точно колко/, а ширината 20-25-30 км. Това автоматично го прави най-големия град в Турция.
• Постоянното население е около 15 000 000, вероятно е доста повече, но и тук има огромен проблем с преброяването.
• Годишният бюджет на град Истанбул дами и господа, е ….. 15 000 000 000 евро …./и не, не съм объркала нулите/.
• Това е градът определящ генерално икономиката на Турция.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
1. Синята джамия
Това е първото нещо за което се сещам, когато се спомене Истанбул. Наричана още джамията на Султан Ахмед, е първата джамия с 6 минарета, дори ако не се лъжа е единствената такава в града. Отворена за молитви и посетители, както и за посетителки /в останалите джамии, поне тези покрай които съм минавала е недопустимо присъствието на жени/. Интериора е интересен, изрисувани са стените и таваните на куполите в топли цветове и мотиви. Подовете са застлани с килими. Наименованието на джамията идва от цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Посещението не се заплаща, единственото нещо което трябва да направите е да се събуете, да приберете обувките си в найлонов плик и да влезете. Само ще вметна, че за собствена сигурност, тук човек трябва да наблюдава чантата и портфейла си. Поради огромната посещаемост от всякакъв вид поклонници и туристи, местните джебчии също са тук.
Намира се в непосредствена близост до Хиподрума.
Тъй че:
2. Хиподрума
Ако така и така сте тук, то няма как да пропуснете трите колони от различен стил и епоха. Някогашният хиподрум бил мястото където народа се събирал да наблюдава конни надбягвания. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ІІ. Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул и в интерес на истината е отлично съхранен. Водата от фонтана е питейна, но не се препоръчва на туристите да я консумират, тъй като си има някакъв специфичен вкус и не би могло да се предвиди реакцията на всеки организъм.
3. Света София
По пътя към двореца Топкапъ, няма как да бъде подмината и Света София, и да и тази забележителност е до Синята джамия.
Една от големите църкви в световен мащаб, построена върху останките на стара църква през 532 г. В последствие при завладяване на града от турците огромната църква бива преобразена. Построяват се 4 минарета и биват заличени всички иконописи. През 1934 г. Кемал Ататюрк, наричан още Бащата на турците, въвежда изключителни промени в законите и обичаите на турците и именно тогава Света София е обявена за музей. Разкрити са някои от християнските елементи, но са запазени и такива от исляма. Вероятно заради директния сблъсък на двете религии и огромния мащаб на сградата, това е един от символите на Истанбул. За фотографите ще кажа само, че тук има адси много туристи, които непрекъснато влизат в кадър. За сметка на това обаче, след 22.30 - 23.00 часа е идеално, тъй като почти няма жива душа на площада.
4. Дворецът Топкапъ
В непосредствена близост до Света София се намира дворецът Топкапъ – забележете основният дворец. За да усети човек атмосферата и да успее да разгледа абсолютно всички паркове, градини и богатства, а и хареми разбира се, трябва да отдели между половин и един ден. Това също е една от големите туристически забележителности на града.
5. Цистерните или водохранилището на Истанбул
Фаворит №1 за мен са именно цистерните. Отново в непосредствена близост със Света София, под земята, на площ от около 10 000 кв. м., с 336 колони, всяка от която с височина от около 8 метра, от 532 г. насам се простира това водохранилище. Построено е с цел да има наличие на достатъчно питейна вода по време на войни.
Водоснабдяването в течение на няколко столетия се осъществявало от източниците на Белградските гори. Акустиката и осветлението тук са невероятни, дори често се организират концерти. Тук е заснета и една от сцените в серия на прочутия Джеймс Бонд. Има приятно кафене, а входа е 10 турски лири.
И да не забравя пожелайте си нещо, хвърляйки монета в кладенеца на желанията. Според легендата няма неизпълнено такова.
Следва продължение…..
Като за начало ще кажа, че по-добрия вариант е пътуване с кола, въпреки прочутия трафик на града. Просто ей така – заради личния комфорт. Иначе пътят София – Истанбул /около 590 км/ е в добро състояние, кара се нормално, а след границата си е направо перфектен /три ленти + аварийна/ с достатъчно много и големи отбивки за почивка. В самия Истанбул – да, движение има и то какво. Тук задръстванията надминават всички мои представи за трафик, а град като София е бледа картинка в сравнение с движението тук. Въпреки знаци и светофари, тук се внимава и най-масово употребявано, сигнално средство е клаксона. Такситата са възможно най опасното превозно средство, карат като бесни, затова се пазете и от тях. Иначе транспорта е РЕДОВЕН, движи се по разписание, метрото е надземно, освен стария трамвай има още една линия, автобуси и фериботи. Към настоящия момент жетона /вместо билет/ за всички тези возила е 1,50 турски лири. Така. До тук за транспорта.
Малко факти:
• Градът е разположен на два континента – Европа и Азия, разделян от Босфора /това всеки го знае/.
• Дължината на Истанбул е 150, 160 и нагоре километра /поради бързото му разрастване не може да се установи точно колко/, а ширината 20-25-30 км. Това автоматично го прави най-големия град в Турция.
• Постоянното население е около 15 000 000, вероятно е доста повече, но и тук има огромен проблем с преброяването.
• Годишният бюджет на град Истанбул дами и господа, е ….. 15 000 000 000 евро …./и не, не съм объркала нулите/.
• Това е градът определящ генерално икономиката на Турция.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
1. Синята джамия
Това е първото нещо за което се сещам, когато се спомене Истанбул. Наричана още джамията на Султан Ахмед, е първата джамия с 6 минарета, дори ако не се лъжа е единствената такава в града. Отворена за молитви и посетители, както и за посетителки /в останалите джамии, поне тези покрай които съм минавала е недопустимо присъствието на жени/. Интериора е интересен, изрисувани са стените и таваните на куполите в топли цветове и мотиви. Подовете са застлани с килими. Наименованието на джамията идва от цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Посещението не се заплаща, единственото нещо което трябва да направите е да се събуете, да приберете обувките си в найлонов плик и да влезете. Само ще вметна, че за собствена сигурност, тук човек трябва да наблюдава чантата и портфейла си. Поради огромната посещаемост от всякакъв вид поклонници и туристи, местните джебчии също са тук.
Намира се в непосредствена близост до Хиподрума.
Тъй че:
2. Хиподрума
Ако така и така сте тук, то няма как да пропуснете трите колони от различен стил и епоха. Някогашният хиподрум бил мястото където народа се събирал да наблюдава конни надбягвания. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ІІ. Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул и в интерес на истината е отлично съхранен. Водата от фонтана е питейна, но не се препоръчва на туристите да я консумират, тъй като си има някакъв специфичен вкус и не би могло да се предвиди реакцията на всеки организъм.
3. Света София
По пътя към двореца Топкапъ, няма как да бъде подмината и Света София, и да и тази забележителност е до Синята джамия.
Една от големите църкви в световен мащаб, построена върху останките на стара църква през 532 г. В последствие при завладяване на града от турците огромната църква бива преобразена. Построяват се 4 минарета и биват заличени всички иконописи. През 1934 г. Кемал Ататюрк, наричан още Бащата на турците, въвежда изключителни промени в законите и обичаите на турците и именно тогава Света София е обявена за музей. Разкрити са някои от християнските елементи, но са запазени и такива от исляма. Вероятно заради директния сблъсък на двете религии и огромния мащаб на сградата, това е един от символите на Истанбул. За фотографите ще кажа само, че тук има адси много туристи, които непрекъснато влизат в кадър. За сметка на това обаче, след 22.30 - 23.00 часа е идеално, тъй като почти няма жива душа на площада.
4. Дворецът Топкапъ
В непосредствена близост до Света София се намира дворецът Топкапъ – забележете основният дворец. За да усети човек атмосферата и да успее да разгледа абсолютно всички паркове, градини и богатства, а и хареми разбира се, трябва да отдели между половин и един ден. Това също е една от големите туристически забележителности на града.
5. Цистерните или водохранилището на Истанбул
Фаворит №1 за мен са именно цистерните. Отново в непосредствена близост със Света София, под земята, на площ от около 10 000 кв. м., с 336 колони, всяка от която с височина от около 8 метра, от 532 г. насам се простира това водохранилище. Построено е с цел да има наличие на достатъчно питейна вода по време на войни.
Водоснабдяването в течение на няколко столетия се осъществявало от източниците на Белградските гори. Акустиката и осветлението тук са невероятни, дори често се организират концерти. Тук е заснета и една от сцените в серия на прочутия Джеймс Бонд. Има приятно кафене, а входа е 10 турски лири.
И да не забравя пожелайте си нещо, хвърляйки монета в кладенеца на желанията. Според легендата няма неизпълнено такова.
Следва продължение…..
петък, 16 октомври 2009 г.
New stock images !!!
Отдавна не бях пускала нищо /не, че не съм снимала/, но пусти мързел и време .... :)
петък, 7 август 2009 г.
New images from my stock !!!
So...because it's summer time I'm too lazy and the pics are less...
:0)
сряда, 15 юли 2009 г.
петък, 19 юни 2009 г.
Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част V
Ден пети…
Албания майкаааа.....
….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.
Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.
Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.
Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.
Албания майкаааа.....
….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.
Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.
Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.
Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.
понеделник, 15 юни 2009 г.
Ретуш.
И така иска ми се да пусна един портрет на моята дъщеричка. Пускам го защото правих някакви опити за ретуш според съветите от книгата на Banhup Teh и като за първи опит резултата ми хареса. Все пак най-важното е и естествения вид. Интересно ми е обаче и мнението на други хора.
ПРЕДИ
СЛЕД
петък, 12 юни 2009 г.
Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІV
Ден четвърти…
...естествено започна рано, тъй като беше последният ни ден тук и решихме да се насладим на Будва като за последно. Закуска, кафе разходка по главната до стария град. Изключително впечатлена останах от чистотата на града в ранния час, тъй като в карнавалните вечери се пръскаха конфети и гирлянди навсякъде. Е казвам ви точица нямаше на другият ден. Но както и да е, тук явно нямат проблеми с чистотата. Слънцето грее, пухкави облаци по синьото небе, температура около 25-26 градуса, перфектно. Отправяме се към любимата ни стара Будва за разходка. Сега на спокойствие /тъй като не бързахме за никъде/ решихме да се помотаем по старите улички и да изпием по бира край крепостната стена с изглед към морето.
.jpg)
Посещение на местния музей от където се разкрива невероятна панорама и е просто задължително да се посети, поредна обиколка по крепостната стена и часовете отлитат незабелязано.
Пица, соленки и студена бира. Какво му трябва на човека? Температурата постепенно се повишава и се отправяме към плажа за последно…. Не си спомням как и защо, но този ден отлетя изключително бързо. И не си спомням по кое време и защо решихме обратният път да не бъде същият, а да минем през Албания, да пренощуваме в Охрид и чак тогава БГ. Така щяхме да спестим безкрайното пътуване по завоите и да разделим пътя в два поредни дни….Естествено звъняхме на познати за да проверим все пак как е положението с Албания и поне двама души ни увериха, че пътищата са прави рани, няма проблеми с хората и всичко е ОК. Поуспокоени хапнахме от станалите ми любими меса, обилно полети с бяло вино и заехме хоризонтално положение….
...естествено започна рано, тъй като беше последният ни ден тук и решихме да се насладим на Будва като за последно. Закуска, кафе разходка по главната до стария град. Изключително впечатлена останах от чистотата на града в ранния час, тъй като в карнавалните вечери се пръскаха конфети и гирлянди навсякъде. Е казвам ви точица нямаше на другият ден. Но както и да е, тук явно нямат проблеми с чистотата. Слънцето грее, пухкави облаци по синьото небе, температура около 25-26 градуса, перфектно. Отправяме се към любимата ни стара Будва за разходка. Сега на спокойствие /тъй като не бързахме за никъде/ решихме да се помотаем по старите улички и да изпием по бира край крепостната стена с изглед към морето.
.jpg)
Посещение на местния музей от където се разкрива невероятна панорама и е просто задължително да се посети, поредна обиколка по крепостната стена и часовете отлитат незабелязано.
Пица, соленки и студена бира. Какво му трябва на човека? Температурата постепенно се повишава и се отправяме към плажа за последно…. Не си спомням как и защо, но този ден отлетя изключително бързо. И не си спомням по кое време и защо решихме обратният път да не бъде същият, а да минем през Албания, да пренощуваме в Охрид и чак тогава БГ. Така щяхме да спестим безкрайното пътуване по завоите и да разделим пътя в два поредни дни….Естествено звъняхме на познати за да проверим все пак как е положението с Албания и поне двама души ни увериха, че пътищата са прави рани, няма проблеми с хората и всичко е ОК. Поуспокоени хапнахме от станалите ми любими меса, обилно полети с бяло вино и заехме хоризонтално положение….
вторник, 9 юни 2009 г.
Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІІ
Ден трети
Отново ранно събуждане, кафе, закуска, колата и On the road again. Дестинация – Дубровник, Хърватска. Известно пътуване, минавайки през Тиват /който всъщност не е нищо особено въпреки, че е столица/ и сме в Котор.
Тук има една интересна подробност – хваща се ферибот за да се пресече залива и по този начин се спестяват стотина и нещо километра обиколка. Цената е само 4 Евро на човек. Опашка за ферито няма защото трафика е голям и през 10 минутки тръгва и идва нов. Тук за жалост не се задържахме, тъй като бързахме към перлата /иначе било красиво/. Отново път виещ се нагоре-надолу. Отново КПП. Отново безпроблемно преминаване. И постепенно пред очите ни изниква бездната на морската шир. Пътят върви по ръба на пропаст, а от другата страна се издигат високи скали. Слънчев ден, по небето има пухкави облаци и морската вода придобива зеленикав цвят. Ето го Дубровник. След известно лутане се отправяме към стария град. Красив. Много красив и доста по-голям като размери от Будва.
Стари сгради, стръмни улички на стъпала, отново сувенирни магазини и отново десетки ресторантчета, сгушени по тесните улички и примамващи с невероятен аромат туристите.
Всичко това е обградено от висока крепостна стена, НО лично на мен не ми направи кой знае какво впечатление тъй като количеството туристи и пътешественици изсипвани тук е огромно.
Вероятно просто трябва да се посети в не туристически сезон в по-ранен или по-късен час. С две думи великолепна архитектура, изключителна история, вкусна храна и тълпи от всякакви по народност туристи. Цените тук естествено са доста по-високи заради човекопотока, но си заслужава. След известна разходка, пица и напитка, решаваме, че по-добрия вариант /особено с малки деца/ е да се върнем за лек следобеден плаж в Будва. Ще се върнем тук друг път. Сувенири и кръгом. Хърватска бира /умопомрачителна/. КПП. Ферибот. Бански. Плаж. По това време на годината водата е ледена. На някои това обаче изобщо не им пречи. Игри на плажа,който е доста каменист, къпане, бира.
Душ. И отново на разходка. Карнавала продължава, но тази вечер е детската му част. Различни деца, от различни нации дефилират в карнавални костюми на елфи, дядо Коледа, пеперуди …. Музиката кънти и хората се разхождат, захвърлили всякакви мрачни мисли. Време за вечеря…и нощта се спуска …
Отново ранно събуждане, кафе, закуска, колата и On the road again. Дестинация – Дубровник, Хърватска. Известно пътуване, минавайки през Тиват /който всъщност не е нищо особено въпреки, че е столица/ и сме в Котор.
Тук има една интересна подробност – хваща се ферибот за да се пресече залива и по този начин се спестяват стотина и нещо километра обиколка. Цената е само 4 Евро на човек. Опашка за ферито няма защото трафика е голям и през 10 минутки тръгва и идва нов. Тук за жалост не се задържахме, тъй като бързахме към перлата /иначе било красиво/. Отново път виещ се нагоре-надолу. Отново КПП. Отново безпроблемно преминаване. И постепенно пред очите ни изниква бездната на морската шир. Пътят върви по ръба на пропаст, а от другата страна се издигат високи скали. Слънчев ден, по небето има пухкави облаци и морската вода придобива зеленикав цвят. Ето го Дубровник. След известно лутане се отправяме към стария град. Красив. Много красив и доста по-голям като размери от Будва.
Стари сгради, стръмни улички на стъпала, отново сувенирни магазини и отново десетки ресторантчета, сгушени по тесните улички и примамващи с невероятен аромат туристите.
Всичко това е обградено от висока крепостна стена, НО лично на мен не ми направи кой знае какво впечатление тъй като количеството туристи и пътешественици изсипвани тук е огромно.
Вероятно просто трябва да се посети в не туристически сезон в по-ранен или по-късен час. С две думи великолепна архитектура, изключителна история, вкусна храна и тълпи от всякакви по народност туристи. Цените тук естествено са доста по-високи заради човекопотока, но си заслужава. След известна разходка, пица и напитка, решаваме, че по-добрия вариант /особено с малки деца/ е да се върнем за лек следобеден плаж в Будва. Ще се върнем тук друг път. Сувенири и кръгом. Хърватска бира /умопомрачителна/. КПП. Ферибот. Бански. Плаж. По това време на годината водата е ледена. На някои това обаче изобщо не им пречи. Игри на плажа,който е доста каменист, къпане, бира.
Душ. И отново на разходка. Карнавала продължава, но тази вечер е детската му част. Различни деца, от различни нации дефилират в карнавални костюми на елфи, дядо Коледа, пеперуди …. Музиката кънти и хората се разхождат, захвърлили всякакви мрачни мисли. Време за вечеря…и нощта се спуска …
Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІ
Ден втори
Противно на очакваното цялата банда отвори очи около 7,30-8 и започнахме да кроим планове. Навън – облачно и тук таме някой слънчев лъч си прокарва път за ни разсъни още повече. Денят започва. Всички магазинчета, кафенета и т.н. работят, въпреки ранния час. Много типично се оказа в последствие наличието на пекарни с всякакви видове вкусотийки за закуска – банички, кифли, кроасани пълнени с какво ли не и то за отрицателни средства. Кафе. Тук кафето е КАФЕ. Приятен, плътен и ароматен вкус. Изненадващо евтино. Това за мен бе мини рай, тъй като съм от типа there’s no life before coffee. Разходка. Минаваме по крайбрежната уличка, която ни отвежда право в стара Будва – приказно кътче с тесни каменни улички, забележителна архитектура и прекрасни малки магазинчета, ресторантчета и кафенета и всичко това е оградено от дебела крепостна стена.
Точно тук е и пристанището на Будва – изпълнено с яхти, наредени като аптекарски шишета от малка към по-голяма /сещайте се и ценово/.
Оказва се, че точно сега е изложението вероятно на гъзарите, тъй като пред очите ни изникват всякакви видове яхти за продан, оборудване за тях и два Austin Martin-а, който само с извънземния си външен вид събираха тълпа от желаещи за снимка. Но както и да е. Нас ни влече сърцето на стара Будва..jpg)
Тук има какво да се разгледа, дори човек може да изкара цял ден лутайки се от магазинчетата за сувенири през ресторантите до църквата, музея и да завърши деня с разходка по крепостната стена в допир с морето по залез..jpg)
Естествено ние като японски туристи бързахме за да можем да отделим от времето си и на други забележителности и не се застояхме дълго. Тук задължително, ама абсолютно задължително е човек да опита пицата и домашно приготвените соленки със сусам. Несравними са. Връщаме се за следобедна почивка на децата, тъй като така или иначе времето не е подходящо за плаж и ранния след обяд отново правим разходка по крайбрежната и…. о изненада - ежегодния будвенски карнавал бил точно по това време.
От различни страни по света се събират групи, маскирани всяка в типичните за себе си костюми и минават в шествие през града на фона на музика. До стария град е издигната сцена и там всяка група дефилира и изнася кратко представление. Точно тук ще отбележа, че имаше и българи- група от с. Богданов дол, Пернишко – в народни носий и с кукерски маски.
Изключителна атракция особено за децата, които масово също бяха маскирани. Купон, детски викове и смях, приятни и спокойни хора, излезли на вечерна разходка….и така часове.
Вечерта се спуска и ни подгонва глад. Поради умората от изтеклия ден решаваме да вечеряме в сегашната ни къща, която си има кухненски бокс, маса с 4 стола и тераска с изглед към планината. Пиша това за да ви кажа какво направихме тази вечер, а после и всички останали. На ъгъла на пряката на която се намираше хотелчето бяхме забелязали месарски магазин, къдено на място изпичат на дървени въглища избраното от витрината месо и местни деликатеси. За около 5 Евро купуваме куп месо. За още толкова бутилка местна сливовица и бутилка бяло вино. Може би за още 5 Евро – сок, хляб и някакви салати и се отправяме в стаята. Сервирам на терасата и се заформя идилия. По – вкусно месо от това не съм яла през живота си. Пилешки хапки в бекон, плескавици, сръбски кебапчета и всичко това от истинско /а не соево/ месо. Виното, въпреки че беше ако не се лъжа 1,60 Е за литър – ароматно и леко. Хлябът – топъл и мек с хрупкава коричка. Зеленчуците – с вкус. За сока няма да описвам защото ако започна ще започна да преглъщам. Вечерята е последвана от разговори до късно и отново сън…чакаше ни утрешния ден, предвиден за Дубровник – перлата на Адриатика…
Абонамент за:
Публикации (Atom)
