Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІ

 Ден втори

Противно на очакваното цялата банда отвори очи около 7,30-8 и започнахме да кроим планове. Навън – облачно и тук таме някой слънчев лъч си прокарва път за ни разсъни още повече. Денят започва. Всички магазинчета, кафенета и т.н. работят, въпреки ранния час. Много типично се оказа в последствие наличието на пекарни с всякакви видове вкусотийки за закуска – банички, кифли, кроасани пълнени с какво ли не и то за отрицателни средства. Кафе. Тук кафето е КАФЕ. Приятен, плътен и ароматен вкус. Изненадващо евтино. Това за мен бе мини рай, тъй като съм от типа there’s no life before coffee. Разходка. Минаваме по крайбрежната уличка, която ни отвежда право в стара Будва – приказно кътче с тесни каменни улички, забележителна архитектура и прекрасни малки магазинчета, ресторантчета и кафенета и всичко това е оградено от дебела крепостна стена.





Точно тук е и пристанището на Будва – изпълнено с яхти, наредени като аптекарски шишета от малка към по-голяма /сещайте се и ценово/.



Оказва се, че точно сега е изложението вероятно на гъзарите, тъй като пред очите ни изникват всякакви видове яхти за продан, оборудване за тях и два Austin Martin-а, който само с извънземния си външен вид събираха тълпа от желаещи за снимка. Но както и да е. Нас ни влече сърцето на стара Будва.



Тук има какво да се разгледа, дори човек може да изкара цял ден лутайки се от магазинчетата за сувенири през ресторантите до църквата, музея и да завърши деня с разходка по крепостната стена в допир с морето по залез.



Естествено ние като японски туристи бързахме за да можем да отделим от времето си и на други забележителности и не се застояхме дълго. Тук задължително, ама абсолютно задължително е човек да опита пицата и домашно приготвените соленки със сусам. Несравними са. Връщаме се за следобедна почивка на децата, тъй като така или иначе времето не е подходящо за плаж и ранния след обяд отново правим разходка по крайбрежната и…. о изненада - ежегодния будвенски карнавал бил точно по това време.



От различни страни по света се събират групи, маскирани всяка в типичните за себе си костюми и минават в шествие през града на фона на музика. До стария град е издигната сцена и там всяка група дефилира и изнася кратко представление. Точно тук ще отбележа, че имаше и българи- група от с. Богданов дол, Пернишко – в народни носий и с кукерски маски.



Изключителна атракция особено за децата, които масово също бяха маскирани. Купон, детски викове и смях, приятни и спокойни хора, излезли на вечерна разходка….и така часове.









Вечерта се спуска и ни подгонва глад. Поради умората от изтеклия ден решаваме да вечеряме в сегашната ни къща, която си има кухненски бокс, маса с 4 стола и тераска с изглед към планината. Пиша това за да ви кажа какво направихме тази вечер, а после и всички останали. На ъгъла на пряката на която се намираше хотелчето бяхме забелязали месарски магазин, къдено на място изпичат на дървени въглища избраното от витрината месо и местни деликатеси. За около 5 Евро купуваме куп месо. За още толкова бутилка местна сливовица и бутилка бяло вино. Може би за още 5 Евро – сок, хляб и някакви салати и се отправяме в стаята. Сервирам на терасата и се заформя идилия. По – вкусно месо от това не съм яла през живота си. Пилешки хапки в бекон, плескавици, сръбски кебапчета и всичко това от истинско /а не соево/ месо. Виното, въпреки че беше ако не се лъжа 1,60 Е за литър – ароматно и леко. Хлябът – топъл и мек с хрупкава коричка. Зеленчуците – с вкус. За сока няма да описвам защото ако започна ще започна да преглъщам. Вечерята е последвана от разговори до късно и отново сън…чакаше ни утрешния ден, предвиден за Дубровник – перлата на Адриатика…