Ден първи.
Естествено типично за мен, половинката и за жалост на децата - ставаме към 3 през нощта и в 4,00 под звуците на On the road again се отправяме към КПП-то на западната ни съседка. По пътя - зверски дъжд, та даже се чудехме защо за Бога взехме бански. Посоката е Черна гора – Хърватска. Безпроблемно преминаване през митнически контрол и хоп Сърбия. Вече се развиделява, вали, но ясно се открояват обработените кътчета земя навсякъде, та дори и на най-недостъпните места. Приказна, пролетна зеленина и тесни, но абсолютно перфектни пътища, който се вият на всички посоки изпълват погледа. Редуват се планини и поляни. Вали – спира, вали и пак спира и така до р. Лим. Там изгрява слънце и ясно откроява пълноводната и мътна река. Пътя се вие успоредно с реката минавайки през мостове и тесни тунели. Безброй паметници стоят на стража, сякаш за да напомнят зловещо на шофьорите за многобройните жертви на пътя тук. Внимателно шофиране, почти невъзможно изпреварване и един дълъг ден. Уморени, прегладнели, но все пак ентусиазирани в късния след обяд минаваме КПП Сърбия – Черна гора. На върха на планината и почти в средата на нищото. Отново безпроблемно. След още километри от пътища заобиколени с планински върхове, криещи се в облаци, се разкрива морската шир. По залез. Красота и приказка зад дълбока бездна. Спирка №1 е съвсем близо, на една ръка разстояние. БУДВА. Първоначално – нищо особено. Курортно градче с хотелите, туристите, рибните ресторанти и детски забавления. Какво пък. Търсим хотел, а после …..вечеря. Интересно е да се знае, че в това градче семейство с две деца, по това време на година може да намери студио /както направихме ние/ - добре обзаведено, чисто, оборудвано за скромната сума от 20 Евро на вечер. Е да – не е лукс хотел със закуска и бла, бла, но пък е изключително прилично и в центъра на градчето. След скромните 800 километра изминати през деня харесваме първото място и решаваме да се разходим и да похапнем, после сън, пък утре ще му мислим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар