Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част V

Ден пети…

Албания майкаааа.....

….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.



Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.




Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.



Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.

Ретуш.

И така иска ми се да пусна един портрет на моята дъщеричка. Пускам го защото правих някакви опити за ретуш според съветите от книгата на Banhup Teh и като за първи опит резултата ми хареса. Все пак най-важното е и естествения вид. Интересно ми е обаче и мнението на други хора. 

ПРЕДИ

СЛЕД

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІV

Ден четвърти…

...естествено започна рано, тъй като беше последният ни ден тук и решихме да се насладим на Будва като за последно. Закуска, кафе разходка по главната до стария град. Изключително впечатлена останах от чистотата на града в ранния час, тъй като в карнавалните вечери се пръскаха конфети и гирлянди навсякъде. Е казвам ви точица нямаше на другият ден. Но както и да е, тук явно нямат проблеми с чистотата. Слънцето грее, пухкави облаци по синьото небе, температура около 25-26 градуса, перфектно. Отправяме се към любимата ни стара Будва за разходка. Сега на спокойствие /тъй като не бързахме за никъде/ решихме да се помотаем по старите улички и да изпием по бира край крепостната стена с изглед към морето.



Посещение на местния музей от където се разкрива невероятна панорама и е просто задължително да се посети, поредна обиколка по крепостната стена и часовете отлитат незабелязано.



Пица, соленки и студена бира. Какво му трябва на човека? Температурата постепенно се повишава и се отправяме към плажа за последно…. Не си спомням как и защо, но този ден отлетя изключително бързо. И не си спомням по кое време и защо решихме обратният път да не бъде същият, а да минем през Албания, да пренощуваме в Охрид и чак тогава БГ. Така щяхме да спестим безкрайното пътуване по завоите и да разделим пътя в два поредни дни….Естествено звъняхме на познати за да проверим все пак как е положението с Албания и поне двама души ни увериха, че пътищата са прави рани, няма проблеми с хората и всичко е ОК. Поуспокоени хапнахме от станалите ми любими меса, обилно полети с бяло вино и заехме хоризонтално положение….

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІІ

Ден трети

Отново ранно събуждане, кафе, закуска, колата и On the road again. Дестинация – Дубровник, Хърватска. Известно пътуване, минавайки през Тиват /който всъщност не е нищо особено въпреки, че е столица/ и сме в Котор.



Тук има една интересна подробност – хваща се ферибот за да се пресече залива и по този начин се спестяват стотина и нещо километра обиколка. Цената е само 4 Евро на човек. Опашка за ферито няма защото трафика е голям и през 10 минутки тръгва и идва нов. Тук за жалост не се задържахме, тъй като бързахме към перлата /иначе било красиво/. Отново път виещ се нагоре-надолу. Отново КПП. Отново безпроблемно преминаване. И постепенно пред очите ни изниква бездната на морската шир. Пътят върви по ръба на пропаст, а от другата страна се издигат високи скали. Слънчев ден, по небето има пухкави облаци и морската вода придобива зеленикав цвят. Ето го Дубровник. След известно лутане се отправяме към стария град. Красив. Много красив и доста по-голям като размери от Будва.



Стари сгради, стръмни улички на стъпала, отново сувенирни магазини и отново десетки ресторантчета, сгушени по тесните улички и примамващи с невероятен аромат туристите.





Всичко това е обградено от висока крепостна стена, НО лично на мен не ми направи кой знае какво впечатление тъй като количеството туристи и пътешественици изсипвани тук е огромно.





Вероятно просто трябва да се посети в не туристически сезон в по-ранен или по-късен час. С две думи великолепна архитектура, изключителна история, вкусна храна и тълпи от всякакви по народност туристи. Цените тук естествено са доста по-високи заради човекопотока, но си заслужава. След известна разходка, пица и напитка, решаваме, че по-добрия вариант /особено с малки деца/ е да се върнем за лек следобеден плаж в Будва. Ще се върнем тук друг път. Сувенири и кръгом. Хърватска бира /умопомрачителна/. КПП. Ферибот. Бански. Плаж. По това време на годината водата е ледена. На някои това обаче изобщо не им пречи. Игри на плажа,който е доста каменист, къпане, бира.




Душ. И отново на разходка. Карнавала продължава, но тази вечер е детската му част. Различни деца, от различни нации дефилират в карнавални костюми на елфи, дядо Коледа, пеперуди …. Музиката кънти и хората се разхождат, захвърлили всякакви мрачни мисли. Време за вечеря…и нощта се спуска …

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част ІІ

 Ден втори

Противно на очакваното цялата банда отвори очи около 7,30-8 и започнахме да кроим планове. Навън – облачно и тук таме някой слънчев лъч си прокарва път за ни разсъни още повече. Денят започва. Всички магазинчета, кафенета и т.н. работят, въпреки ранния час. Много типично се оказа в последствие наличието на пекарни с всякакви видове вкусотийки за закуска – банички, кифли, кроасани пълнени с какво ли не и то за отрицателни средства. Кафе. Тук кафето е КАФЕ. Приятен, плътен и ароматен вкус. Изненадващо евтино. Това за мен бе мини рай, тъй като съм от типа there’s no life before coffee. Разходка. Минаваме по крайбрежната уличка, която ни отвежда право в стара Будва – приказно кътче с тесни каменни улички, забележителна архитектура и прекрасни малки магазинчета, ресторантчета и кафенета и всичко това е оградено от дебела крепостна стена.





Точно тук е и пристанището на Будва – изпълнено с яхти, наредени като аптекарски шишета от малка към по-голяма /сещайте се и ценово/.



Оказва се, че точно сега е изложението вероятно на гъзарите, тъй като пред очите ни изникват всякакви видове яхти за продан, оборудване за тях и два Austin Martin-а, който само с извънземния си външен вид събираха тълпа от желаещи за снимка. Но както и да е. Нас ни влече сърцето на стара Будва.



Тук има какво да се разгледа, дори човек може да изкара цял ден лутайки се от магазинчетата за сувенири през ресторантите до църквата, музея и да завърши деня с разходка по крепостната стена в допир с морето по залез.



Естествено ние като японски туристи бързахме за да можем да отделим от времето си и на други забележителности и не се застояхме дълго. Тук задължително, ама абсолютно задължително е човек да опита пицата и домашно приготвените соленки със сусам. Несравними са. Връщаме се за следобедна почивка на децата, тъй като така или иначе времето не е подходящо за плаж и ранния след обяд отново правим разходка по крайбрежната и…. о изненада - ежегодния будвенски карнавал бил точно по това време.



От различни страни по света се събират групи, маскирани всяка в типичните за себе си костюми и минават в шествие през града на фона на музика. До стария град е издигната сцена и там всяка група дефилира и изнася кратко представление. Точно тук ще отбележа, че имаше и българи- група от с. Богданов дол, Пернишко – в народни носий и с кукерски маски.



Изключителна атракция особено за децата, които масово също бяха маскирани. Купон, детски викове и смях, приятни и спокойни хора, излезли на вечерна разходка….и така часове.









Вечерта се спуска и ни подгонва глад. Поради умората от изтеклия ден решаваме да вечеряме в сегашната ни къща, която си има кухненски бокс, маса с 4 стола и тераска с изглед към планината. Пиша това за да ви кажа какво направихме тази вечер, а после и всички останали. На ъгъла на пряката на която се намираше хотелчето бяхме забелязали месарски магазин, къдено на място изпичат на дървени въглища избраното от витрината месо и местни деликатеси. За около 5 Евро купуваме куп месо. За още толкова бутилка местна сливовица и бутилка бяло вино. Може би за още 5 Евро – сок, хляб и някакви салати и се отправяме в стаята. Сервирам на терасата и се заформя идилия. По – вкусно месо от това не съм яла през живота си. Пилешки хапки в бекон, плескавици, сръбски кебапчета и всичко това от истинско /а не соево/ месо. Виното, въпреки че беше ако не се лъжа 1,60 Е за литър – ароматно и леко. Хлябът – топъл и мек с хрупкава коричка. Зеленчуците – с вкус. За сока няма да описвам защото ако започна ще започна да преглъщам. Вечерята е последвана от разговори до късно и отново сън…чакаше ни утрешния ден, предвиден за Дубровник – перлата на Адриатика…

Пътепис за едно ДЪЛГО пътуване - част І

Ден първи.

Естествено типично за мен, половинката и за жалост на децата - ставаме към 3 през нощта и в 4,00 под звуците на On the road again се отправяме към КПП-то на западната ни съседка. По пътя - зверски дъжд, та даже се чудехме защо за Бога взехме бански. Посоката е Черна гора – Хърватска. Безпроблемно преминаване през митнически контрол и хоп Сърбия. Вече се развиделява, вали, но ясно се открояват обработените кътчета земя навсякъде, та дори и на най-недостъпните места. Приказна, пролетна зеленина и тесни, но абсолютно перфектни пътища, който се вият на всички посоки изпълват погледа. Редуват се планини и поляни. Вали – спира, вали и пак спира и така до р. Лим. Там изгрява слънце и ясно откроява пълноводната и мътна река. Пътя се вие успоредно с реката минавайки през мостове и тесни тунели. Безброй паметници стоят на стража, сякаш за да напомнят зловещо на шофьорите за многобройните жертви на пътя тук. Внимателно шофиране, почти невъзможно изпреварване и един дълъг ден. Уморени, прегладнели, но все пак ентусиазирани в късния след обяд минаваме КПП Сърбия – Черна гора. На върха на планината и почти в средата на нищото. Отново безпроблемно. След още километри от пътища заобиколени с планински върхове, криещи се в облаци, се разкрива морската шир. По залез. Красота и приказка зад дълбока бездна. Спирка №1 е съвсем близо, на една ръка разстояние. БУДВА. Първоначално – нищо особено. Курортно градче с хотелите, туристите, рибните ресторанти и детски забавления. Какво пък. Търсим хотел, а после …..вечеря. Интересно е да се знае, че в това градче семейство с две деца, по това време на година може да намери студио /както направихме ние/ - добре обзаведено, чисто, оборудвано за скромната сума от 20 Евро на вечер. Е да – не е лукс хотел със закуска и бла, бла, но пък е изключително прилично и в центъра на градчето. След скромните 800 километра изминати през деня харесваме първото място и решаваме да се разходим и да похапнем, после сън, пък утре ще му мислим…