Ден пети…
Албания майкаааа.....
….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.
Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.
Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.
Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.
Албания майкаааа.....
….ранно ставане, кафе, закуска за децата и освобождаваме студиото за да се отправим на ново пътешествие… Планът е следния: около 8-9 часа минаваме граница и около обяд да бъдем в Тирана, където да хапнем, да починем и да потърсим сувенирно магнитче за хладилника, където колекционираме пътешествията си. И така ….за пореден път On the road again и се отправяме към поредното КПП Черна гора – Албания за да избегнем тягостния, дълъг път със завои и завойчета. След около час пътуване стигаме. Без проблемно /почти/ преминаване и за наша изненада дори не ни взеха 10-те евро на човек за визи, тъй като сме транзит така да се каже. И ето тук напускайки КПП-то започва изненадата….. GPS-ът улавя един единствен път, за щастие през Тирана и ние поехме по него, но той бе толкова разбит, че отново увеличихме времето за пътуване. Минахме през села, ако може така да се каже, защото по-скоро имаше сбирщина от къщи около пътя с купища народ и извинявам се за израза с ужасни физиономии. Движението е предимно с колела и триколки, които не знам как, но засичаха колите. Огньове запалени по улиците. Заклани животни.
Групички от мъже и жени скупчени около пътя, оглеждайки преминаващите автомобили. Гърмяни джипове, захвърлени покрай шосето. Тук вече вдигнахме прозорците и си глътнахме езиците. Фотоапарат изобщо не посмях да вадя. Боклук. Купища боклук сриващ се едва ли не от терасите на луксозни къщи. За разлика от предишните държави през които минахме, тук български номера по колите няма. Няма и други освен, албански. Но все пак сме тръгнали и бавно напредваме за да достигнем столицата. Е искахме да спрем за почивка по пътя, но трябваше да бъде сред природата и без хора /нали се сещате за физиономиите/ . Е такова място в продължение на 80 километра нямаше. Градът – държава, държавата –град. Сякаш целият живот се бе скупчил около това шосе с дупки. Нещо като център на цялата тази история или поне с такова впечатление останах, защото имаше кръгово и Спътников сигнал изгубен….Ужас…Изпаднахме в див потрес от ситуацията… По единя изход и след малко GPS-ът ни уведоми че сме сбъркали. Хайде пак на кръговото и хайде пак …. Спътников сигнал изгубен…. Още по-голям потрес…След няколко опита по изходите на кръстовището, което вярвайте ми е трудна работа имайки в предвид десетките колела, които изскачат безстрашно като камикадзета пред колите. Както и да е, отново сме в правилна посока по самотния път на нашия електронен водач. А вече е жега и обяд и настава мълчание. Тягостно. Приближавайки Тирана вече става по-цивилизовано… И по-отрупано с къщи…И по населено…Колите стават по лъскави и изобщо по…Единодушно и безгласно вече сме решили, че не искаме магнит от тук, не искаме да обядваме в столицата, а само да се изнесем възможно най-бързо от тази държава. Дори сме се поуспокоили, че България не е най-измислената страна на света.
ТИРАНА. Мръзна и задръстена от пълчища коли, камиони, автобуси и хора. Дребно, мръсно и сополиво циганче се хвърля върху предния капак на колата. Започва да я целува и протяга ръка за паричка. И тук това го има. Купища от дрехи изсипани на тротоарите със седнал върху купа продавач. Клиента рови и плаща. И тук дупки. И тук огромни задръствания. Полиция в изобилие, уж за да направлява движението, но всъщност го стресира с присъствието и виковете на полицаите. Главният и международен път /поне така беше обозначен/ е еднопосочна улица с огромен наклон. Табели няма. Пътни знаци няма. Спираме за по сандвич на крак на някаква бензиностанция и отново тръгваме за да се спасим от този кошмар. Напускаме Тирана и тръгваме по тесен път с много завои към планината. Там зад нея е КПП-то с Македония. Пътят е ужасен, вие се нагоре без мантинели, без нищо. От ляво огромна пропаст. От дясно – пак пропаст. Отбивки тоже няма. Но природата все пак е наистина великолепна в тази част на Албания. Високи назъбени планини с все още не стопен сняг и тук-таме зеленее окото на някой вир. Ту слънчево, ту облачно и като изневиделица над нас се изсипва порой. Силен и мощен. Няколко минути и ето пак – слънце, сякаш за да огрее приближаващия пункт с Македония. КПП. Печат. Добро дошли. В Македония сме. УРА.
Охридското езеро отваря прекрасна панорама към замъглени върхове. Отпуснати и развеселени пътуваме за Охрид с неговите прочути перли и води. Отново се заоблачава и набързо намираме квартирка в стария град с изглед към Охридското езеро. Настроението определено е различно вече. Пешеходна разходка, забележителности, магнитче за спомен.
Разходка с лодка. И време за вечеря. Отправяме се към църквата Света София, където бяхме мернали хубав ресторант. Не само хубав, а превъзходен. Всичко тук е на ниво – напитките, кухнята и обслужването. Задължително опитайте сръбските кебапчета, които не са това което сме опитвали в БГ. Превъзходни на вкус, малки изкушения. Доволно похапнали и пийнали решаваме да изпием по бира на тераската на сегашната ни къща. Лека изненада. Алкохол след 7 вечерта не се продава. Полиция, проверки, глоби. НО. Малко повишаване на цената и можете да се сдобиете с напитка. И така завършва тази вечер. На тераса с бира в ръка и поглед, вперен във водите на Охридското езеро. Сън и почивка след така колоритният ни ден.Предстоеше ни завръщане в БГ и един любим празник - Георгьовден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар