ДЕН ПОСЛЕДЕН…- понеделник - и ТАКА четвъртият ден /последен/ започна много, много рано, около 6 сутринта, поради лошият ми навик да ставам рано в делнични дни и поради факта, че бях забравила да изключа будилника. Както и да е, днес си заминавахме и трябваше и без друго пълноценно да запълним всяка една минутка. Набързо се оправихме и тръгнахме да търсим кафене. И познайте в понеделник, работен ден, милото кафене с ротативки и уникално кафе за 1 EUR вече работеше и усмихнатия продавач разливаше от вълшебната течност на всеки спрял преди работа за глътка. Тук на по кафе, групата се събра /сравнително бързичко/ , защото това беше денят дружно определен от всички като „ден-свободно време”. Така всеки щеше да прави каквото си пожелае – забележителности, шопинг, кафенета и разните там други възможности, които града предлага. Съвсем нормално имахме обаче малко време, тъй като трябваше да освободим стаите в 12.00 и съвсем нормално тръгнахме да се възползваме /най-накрая/ от въпросните ГОЛЕМИ НАМАЛЕНИЯ. Като казвам големи, те са наистина големи. Зимните колекции на ZARA, BENETTON и други /да не ги изброявам/ бяха изложени на отделни щандове с етикетчета с минимални стойности. Каквото си поискате на каквато цена искате. Предполагам е излишно да споменавам, че женската половина от групата почти бе обезумяла и се сдобихме с неща от които имахме и от които нямахме нужда. Мъжете също останаха доволни /бих казала/. След облеклата се отправихме към супермаркета на Corte Inglés за да отнесем в бутилка сангрия от испанския дух и в БГ. Естествено, влезе ли човек в такъв магазин не може да излезе само с сангрията, а с още куп деликатеси и сладости за кулинарната душа. В последният половин час се върнахме отново на La Rambla за да вдъхнем последни глътки от живота на Барселона. Не знам дали от бързане преди или от нежелание за тръгване сега, но едва сега видяхме че на тази улица освен многото магове и магазини, на средната пешеходна алея има едни павилиончета. Те са страхотни, защото за продажба се продава не друго, а всякакви видове папагали, канарчета и други птици – любимци на каталунците. Носеше се и аромат на цветя от многобройните цветари, също разположили се тук. И така под песента на птици и аромата на цветя в паметта ми остана многолюдната La Rambla – основна туристическа артерия. С огромно нежелание тръгнахме към хостела за да върнем ключът от тридневната ни къщурка. Събрахме багажа, който незнайно как се беше увеличил и натежал до безумие и се отправихме към станцията на метрото. Скромният обяд, залят с няколко cervecas не успя да притъпи мъката от факта, че напускаме един толкова красив, подреден и приветстващ град само за да се завърнем в сивата действителност. Едвам, едвам, изтъркаляхме куфарите и се отправихме към летището за да дочакаме самолета, който щеше да ни върне обратно в ежедневието….
Няма коментари:
Публикуване на коментар